Облогът на Паскал е „теологичен“ аргумент, изказан от математика Блез Паскал (да, онзи Паскал, на когото е наречен и програмният език), който има следният вид:
- Вариант А: Вярваш в Бог (християнския 😉 , въпреки че облогът в чистият си вид е приложим за почти всяка религия)
- Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна.
- Ако Бог не съществува, загубата ти (вложеното в погрешното ти вярване) е крайна и следователно – пренебрежима в сравнение с безкрайността.
- Вариант Б: Не вярваш в Бог
- Ако Бог съществува, отиваш в Ада – загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева.
- Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна, и следователно – пренебрежима.
Следователно, да вярваш в Бог е по-изгодно, от колкото да не вярваш.
Мнението на Тери Пратчет по въпроса: (поне аз си мисля, че това е мнението на Тери Пратчет по въпроса)
[Бележка под линия] Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“
(Тери Пратчет, „Дядо Прас„, превод Владимир Зарков)
😆 😆 😆 PWNED
Разбира се, „Облогът“ има и по-сериозни критики от тази, но е забавно как автор на бестселъри замазва с няколко реда впечатлението, направено от писанията на философ-математик от 17 век.
Това е психологически аргумент на елементарна философия. Въпреки тази оценка, той не е и за пренебрегване. Тези, които търсят бързото макар че ограничено, са обречени да не виждат „гората“ заради „дърветата“
Паскал обединява две принципно спорни тези. Бог може да съществува, но раят (особено в библейското му разбиране) – не.
Ако вярваш в Бог, само за да можеш да отидеш в рая, губиш при всички случаи.
Ако раят съществува – не попадаш в него, защото добрините направени в името на някаква изгода не се броят.
Ако не съществува – освен, че не попадаш в него, се чувстваш тъпо, защото си се лъгал в продължение на цял един живот.
Щайнер, примерно, успява да докаже по логичен път, че безкрайността е измерима и следователно, крайна. Може да съществува безкрайност, която да е двойно по-голяма от друга безкрайност.
[Daggerstab: Връзката в името беше премахната.]
Кой Щайнер? Рудолф Щайнер? 🙄 По въпросите за безкрайността, моля да се нареди на опашката след математиците и физиците, заедно с останалите философи.
Да кажа и тук – връзката под името в коментарите е предназначена за личен сайт, блог например. Всичко друго (пък и някои блогове) ще бъде премахвано, ако ми се занимава, а ако не ми се занимава, ще изчезва заедно с целия коментар.
Благодаря! Беше ми интересно да прочета за този Облог. Интересното е, че попаднах на него (облога) от статия за рационалността в Giordano Bruno Stiftung. Можеш да ги погледнеш, ако разбираш немски (ама и с Google Translate става 😀 ).