Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Последният кръстоносен поход’ Category

В полза на тези, които не спадат към обичайната ми група читатели, ще започна с малко контекст:

Владимир Герджиков е един от хората, чиито блогове се агрегират от „Свободната планета“. На 20 юли, 40-годишнината от първото кацане на хора на Луната той пуска този пост:

Моето си място » Защо не вярвам, че американците са били на Луната.

С известно закъснение аз попаднах на въпросния пост и оставих коментар. После той ми отговари на своя блог и остави коментар и тук – към моя пост за въпросната 40-годишнина. След това започна размяна на реплики и в двата блога, към която се присъедини и Жилов.

Този пост е първи от запланувана поредица, обсъждаща различни твърдения от поста на Герджиков. Ще започна с „еднаквите пейзажи“, защото очевидно са му направили голямо впечатление, а вторият ще е за лунния модул, защото това пък развесели мен. 😀 След това мисля да карам поред.

… Виж, ако сте намерили обяснение на дублираните панорами, ако има обяснение на различни обекти върху еднакъв фон… и т.н. ОК. Моля, посочете ми линковете, аз поне не видях такива. Ако пък имате достатъчно акъл: обяснете ми само една от снимките – тази на който на един и същ фон има LEM и на друга астронавт. Или онази с двата кратера. …

(Владимир Герджиков, коментар)

Твърдението, че на различни снимки има един и същи фон не е ново и коментар по него се среща на няколко места:

И на двете места е обяснено, че това е проява на паралакс – поне що се отнася до планините в дъното, малкото им относително преместване се дължи на това, че са на километри от мястото на заснемане. Ако някой не вярва – да отвори Google Moon, да си пусне топографските карти и да измери разстоянието, мащабът е отбелязан. Липсата на атмосфера на Луната прави трудна преценката на разстоянията, тъй като няма какво да замъглява далечните обекти. Следващото видео е доста забавен пример за това. Колко голяма е скалата зад астронавтите?

http://www.hq.nasa.gov/alsj/a16/a16v.1673855.rm (838 KB RealVideo)

А сега започва интересната част. Това изображение е един от трите чифта снимки с „еднакви фонове“, показани от Герджиков:

със следния коментар:

Както се вижда от номерацията в горният ляв ъгъл, това са снимки от една и съща „мисия“ – Аполо 15. Един „вярващ“ ми обясни, че ефектната разлика между двете снимки, била заради различната перспектива и липсата на атмосфера на Луната. Нашите очи не били пригодени да анализират тамошната действителност. Пък, на мен ми прилича на едно и също място, но с кратер в едната и без такъв в другата снимка. Хм-м.м. Че кога ли е удрял метеорит по време на мисиите?! Това съм го пропуснал…

(Владимир Герджиков, първоначалния пост; многоточието в края е негово.)

(По номерата личи, че дясната снимка е направена преди лявата. Пак добре, че номерата са посочени, защото липсата на номер за една от другите снимки в поста затрудни доста нейното намиране в архивите на НАСА…)

Обстоятелствата, при които днете снимки са направени, са описани тук:

Двете снимки са част от две различни панорами серии от т.нар. Station 2, направени с около 40 минути разлика. Ето как изглеждат панорамите, сглобени от отделните снимки:

Показаните в сравнението снимки са отрязъци от оригиналните снимки с ниска разделителна способност. На неорязаните версии с по-висока разделителна способност се забелязва осезаема разлика между тях и множество детайли, които иначе се губят:

От самата снимка и от панорамата ясно се вижда, че кратерът на AS15-85-11428 е разположен върху склон, спускащ се от снимащия астронавт към кратера. Втората снимка, 11454, просто е направена от място по-високо и по-встрани по склона, като кратерът е прикрит от извивката на склона. Промяната на относителното положение личи по два забележими кратера, които стоят на една линия с „изчезващия“. Отбелязал съм ги с червено на малките версии на снимките:

На голямата версия на AS15-85-11454 се вижда малко по-добре ръба, зад който се скрива кратерът, както и следи от колелата на лунното бъги, които дават приблизителна представа за разстоянието – ширината между колелата е около метър и осемдесет…

За десерт

През 2008 година японската сонда SELENE заснема местата на кацане на Аполо 15 и Аполо 17, двата полета, от които са снимките с „еднакъв фон“ от поста на Герджиков. По стереографичните изображения от сондата японците правят триизмерни модели на лунната повърхност и полученото от тях съвпада със заснетото от екипажите на Аполо. Сондата е построена и изстреляна изцяло от JAXA. Поне в моята книга това се счита за потвърждение от независима космическа агенция.

Следващият пост ще е за лунния модул. 😀 А аз трябва да спя…

Read Full Post »

Имам леки проблеми с разшифроването на xkcd #574, който, поне според буквален прочит на най-горния надпис, се предполага да изобразява „неинформирана паника“. (И някои хора – например Енея* – го използват като илюстрация на „безпочвена паника“.) (Вж. първия коментар по-долу.)

Swine Flu

Не знам дали моят детектор на сарказъм е твърде чувствителен, но изобразените туитове не ми се връзва с буквалния прочит на описанието – всички без първия твърде много ми приличат не на пародия на туитове на паникьосани хора, а на туитърджии, пародиращи паникьосани хора. Виждал съм и преди подобно демонстративно преиграване. Което означава, че а) или Рандал Мънроу се е опитал да направи нещо подобно на един от предишните си комикси, но не е успял, създавайки мързелива пародия, или б) шегичката в комикса има повече от едно ниво и е за сметка на хората, които го четат буквално…

За протокола, Hannelore е персонаж от онлайн-комикса Questionable Content с доста психически проблеми, включващи патологичния страх от мърсотия и зараза (пример, предшестван от нейната представа за идеалния съпруг).

Освен това на няколко места срещам вариации на Has it reached Madagascar? и започвам да подозирам, че е някакъв мем. Възможно е да е започнат от въпросния xkcd, но е възможно да има и друг прозход. Да речем, трудността да се зарази въпросния остров в първата част на дадена уеб-игра


* Енея вероятно пак ще ми се кара, че не съм оставил коментар, но при толкова връзки вероятно щеше да бъде задържан като спам.

:)

Read Full Post »

Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!

Read Full Post »

… или за астероидния пояс и Млечния път

За да вляза в блога минавам през bg.wordpress.com и се случва пътьом да забърша нещо я от „горещите публикации“, я от „облака“ с етикети… Този път случайно ми се наби в очите един етикет – „Церера“. Почудих се к’во търси там и дали става дума за богинята или за астероида и реших да проверя. И попаднах на това:

Kristalena’s blog » Церера в астрологията – I част

Церера е първият открит астероид, още през 1801 година от италианския астроном Джузепе Пиаци. Това е най-големият астероид от основния астероиден пояс между Марс и Юпитер (Млечния път), с диаметър ок. 950 км и е със статут на планета-джудже (както и Плутон).

Получерният е мой и заради фразата, отбелязана с него, ми се наложи да стана от стола – вече е доста раздрънкан и рискувах не да падна от него, а той да се разпадне под мен от смях. 😆

За протокола:

  • Главният (астероиден) пояс в Слънчевата система е група от тела, чиито орбити попадат приблизително между орбитите на планетите Марс и Юпитер. За разлика от астероидните пояси по филмите е доста „рехав“ и не се вижда от Земята, виждат се само отделните тела/астероиди в него.
  • Млечният път е светла ивица в небето, причинена от струпването на звезди в равнината на галактиката, в която се намира Слънчевата система. Така се нарича и самата галактика.

Смесването на двете понятия издава брутална липса на елементарни астрономически познания. И мята хората с такива директно в оркестъра, особено ако е направено от астролог. За хора с „астро“ в името на професията астролозите май прекарват твърде малко време в наблюдаване на небето. 🙂

Иначе се изненадах, че астролозите са тръгнали да разчитат влиянието дори и на астероидите. Любопитен съм как са открили информация за това върху какво точно влияят. Любопитен съм и защо смятат, че каквото и влияние да имат, то не е „удавено“ във влиянието на по-големите обекти. А ако „размерът няма значение“, много съм любопитен и какво означава да имаш (204831) Левски в седми дом. 😀

Read Full Post »

Ако нещо изглежда като Anas platyrhynchos, кряка като Anas platyrhynchos и плува като Anas platyrhynchos, вероятно спокойно можеш да го обявиш за Anas platyrhynchos.

Само че по някаква причина се смята за „политически некоректно“ да наречеш една жена „патка“.

Към всички невежи американци: думата „негър“ не е българският еквивалент на nigger и няма обидни конотации.

Към всички невежи българи: думата nigger не е английският еквивалент на „негър“ и в Щатите не е „политически некоректно“ да „наречеш един негър негър“. Политически, че и неполитически некоректно в Щатите е да си бял и да наречеш един негър nigger, което на български се превежда приблизително като „чернилка“ и по обидност донякъде наистина е подобно на „гяур“, само че в България употребяващите въпросната дума не са мнозинство и не са я използвали масово като расистки епитет през XX век.

Приетото неформално прилагателно за негър е black, буквално „черен“ и превеждано като „чернокож“. Използва се в изрази от рода на black man, black woman, black youth и т.н. Американският турист в Зимбабве, ако си пада по полицейските сериали, би описал джебчията като „black male“, с последващи подробности за ръста, теглото, облеклото, цвета на очите и косата и т.н.

African-American, „афроамериканец“, е формален термин, разграничаващ чернокожите хора, чиито прадеди в общия случай са дошли от Африка не по своя воля и които говорят английски, от чернокожите хора, чиито също като прадедите си живеят в Африка и говорят, ъ-ъ, това, което се говори там където са родени. Съществуват образувани по сходен начин думи, използвани за емигранти от други места и потомците им – например, Bulgarian Americans.

Понякога усилията на американците да си проправят път през минните полета на робовладелското си наследство водят до забавни резултати, но смръщеното отношение към употребата на nigger не спада към тях.

Ясно?

Read Full Post »

Не пак, отново:

Блоговете на Капитал / Наука » Скакалците и серотонина

Авторството на снимка, илюстрираща новина за ягодите, е описано по следния начин:

Фотограф: (cc) Wikimedia Commons

Получерният е в оригинала… Това, което го няма в оригинала, са хипервръзки от какъвто и да било вид. Нека изясня някои неща:

  • Wikimedia Commons, Общомедия в българския превод, е хранилище за свободни медийни файлове. За разлика от подобни хранилища с комерсиална цел, от рода на Getty Images, Общомедия не изкупува и не притежава авторските права на изображенията, публикувани в нея, така че категорично не е правилно да се посочва като фотограф.
  • Всички лицензи („договори“) на Creative Commons изискват посочване на конкретния вариант, използван за дадено произведение – с връзка към страницата му, ако не с пълния текст. Във всички случаи, само „(cc)“ не стига.

В конкретния случай, за конкретния файл – File:Strawberry3500px.jpg в Общомедия – „кредитът“ според мен би трябвало да изглежда така:

Фотограф: Fastily, CC-BY-SA 3.0

Сега остава само някой да прочете това…

Read Full Post »

Older Posts »