Posted in Астрономия, Лични, Находки, Разни on 6 декември 2009, неделя; 22:02| 4 коментара »
Как би изглеждала Земята, ако имаше пръстени като Сатурн:
(Още съм жив. Не съм се отказал от блога. Тези дни дори може да напиша нещо.)
За десерт: архивно видео от стар кинопреглед, отразяващ подписването на Договора за космическото пространство от 1967 г. Българският представител стои непосредствено до съветския. 🙂
Posted in Астрономия, Разни, tagged Аполо on 14 август 2009, петък; 18:13| Leave a Comment »
Горното клипче обикаля от няколко дни насам из блоговете.
С други думи, все още съм жив, но нямам достатъчно свободно време за блога. След последната ми публикация бях отвят от различни събития офлайн за малко повече седмица, а следващите три-четири седмици ще съм затънал до гуша с учене. „Дебатът“ с Герджиков за Аполо увисна, и вероятно ще остане недовършен. Жалко, така и не написах обещания втори пост, в който смятах да обясня донякъде и защо въобще се захванах с цялата работа.
А причината да пиша това е, че на 12-ти е бил сложен линк към предния пост в кутийката „Блогове“ на началната страница на vesti.bg, който стои и до днес. Като резултат съм получил приятен за егото „шип“ в графиката на посещенията. 🙂 Интересно колко дълго ще трае… Ако отговорният чете това, става ли да си признае в коментарите? 🙂
Posted in Астрономия, Находки on 30 май 2009, събота; 13:25| 2 коментара »
Обектив тип „рибешко око “ + камера, насочена да заснема небето = …
(Препоръчва се да се гледа в пълен размер във Vimeo – по-голямо е, отколкото тук.)
Отчаяно се нуждае от музика за фон. Предложения? 🙂
Превод на надписите в началото:
Тексаско звездно парти
Видео на нощното небе
21:20 до 06:43 Централно лятно време (UTC-5)
21-22 април 2009
Canon EOS-5D (модифициран) и обектив рибешко око EF 15mm @ f/2.8
на триножник насочен на изток-югоизток
Всяка минута кадър с 20-секундна експозиция
[Видеото е сглобено с] 15 кадъра в секунда
С други думи, още съм жив, и да, това е пълнеж…
(Изкопано благодарение на Starts With a Bang!)
Послепис: Как по дяволите се превеждаше time-lapse? Струва ми се, че имаше пряк еквивалент…
Posted in Астрология, Астрономия, Последният кръстоносен поход, Хумор on 24 април 2009, петък; 20:09| 2 коментара »
За да вляза в блога минавам през bg.wordpress.com и се случва пътьом да забърша нещо я от „горещите публикации“, я от „облака“ с етикети… Този път случайно ми се наби в очите един етикет – „Церера“. Почудих се к’во търси там и дали става дума за богинята или за астероида и реших да проверя. И попаднах на това:
Kristalena’s blog » Церера в астрологията – I част
Церера е първият открит астероид, още през 1801 година от италианския астроном Джузепе Пиаци. Това е най-големият астероид от основния астероиден пояс между Марс и Юпитер (Млечния път), с диаметър ок. 950 км и е със статут на планета-джудже (както и Плутон).
Получерният е мой и заради фразата, отбелязана с него, ми се наложи да стана от стола – вече е доста раздрънкан и рискувах не да падна от него, а той да се разпадне под мен от смях. 😆
За протокола:
Смесването на двете понятия издава брутална липса на елементарни астрономически познания. И мята хората с такива директно в оркестъра, особено ако е направено от астролог. За хора с „астро“ в името на професията астролозите май прекарват твърде малко време в наблюдаване на небето. 🙂
Иначе се изненадах, че астролозите са тръгнали да разчитат влиянието дори и на астероидите. Любопитен съм как са открили информация за това върху какво точно влияят. Любопитен съм и защо смятат, че каквото и влияние да имат, то не е „удавено“ във влиянието на по-големите обекти. А ако „размерът няма значение“, много съм любопитен и какво означава да имаш (204831) Левски в седми дом. 😀
Posted in Астрономия on 11 април 2009, събота; 14:53| 1 Comment »
Имало едно време, и още има, една скала, която спокойно си се реела из Космоса, докато не я забелязали група българи. Малко след това получила временен номер – 2007 PQ28 След като достатъчно хора я видели и потвърдили, че да, има такава скала и нейният път може да бъде предсказан, получила и официален номер – 204831, а някакво типче написало за нея статия в Уикипедия (на български). После откривателят решил да предложи името „Левски“, а Международния астрономически съюз го одобрил. И скалата вече така се казва – Левски. 🙂
Новината е прясна-прясна – следя историята с този астероид от известно време и днес реших да намина през форума на „Звездно общество“ да видя какво е станало с наименоването. Заварих новина от днес със съответните източници и се наложи да обновя статията в Уикипедия.
Уикипедия » 204831 Левски
NASA JPL Small-Body Database Browser » 204831 Levski
Сега остава да намеря и снимка…
Posted in Астрономия, Полунощни мисли, tagged Stellarium on 6 април 2009, понеделник; 00:09| Leave a Comment »
Отворих прозореца си и вдишах въздух, който беше малко по-чист от този в стаята единствено благодарение на факта, че толкова късно движението по улиците е малко. Когато обърнах очи към небето, то беше тъмно и празно, обрамчено със светлините на града. Звезди? Само мигалката на самолет на изток, към летището… И бледа, едва доловима светлинка точно пред мен, на границата между виждането и халюцинацията. Гледах я тъпо няколко секунди, после се обърнах и се прибрах в стаята.
Угасих лампата, пуснах Stellarium-а да се зарежда, и се върнах на прозореца… Очите ми бавно започнаха да се приспособяват към мрака. Светлинката се превърна във звезда – бледа, но все пак ясно определима. Изплува още една звезда, и още една, и още няколко, за които не бях сигурен дали са звезди, или от много напрягане ми се привижда. Надвесих се по-навън и обърнах поглед към зенита, с надеждата, че далеч от светлините на ограничения ми хоризонт ще се виждат повече звезди.
Виждаха се. Една, две, три… седем, които умът ми подреди в позната фигура. „Черпака“ на Голямата мечка. Машинално изтеглената мислена линия от Бета през Алфа показа, че първата видяна от мен звезда всъщност е Полярната. Което трябваше да се сетя още в началото, защото прозорецът ми гледа на север. 🙂 Виждаше се и още една бледа звезда, която май също беше от „малкия черпак“, но останалата част от него тънеше в мрак. С още малко оглеждане открих още две ярки звезди – на северозапад и североизток. Седнах отново пред компютъра. След взирането навън светлината на екрана почти ме ослепи.
След справка със софтуера се оказа, че да, това наистина са Полярната звезда и Бета от Малката мечка, а ярките звезди на северозапад и североизток вероятно са сътветно Капела и Вега. С малко ровичкане по настройките успях да доближа показваното от Stellarium до небето пред прозореца ми. Просто трябваше да вдигна показателя за „Светлинно замърсяване“ до 8. Максималната възможна стойност е девет. 😐
А сега трябва да затворя проклетия прозорец, защото ръцете ми замръзват…
Ако някой се чуди:
Wikipedia » Light pollution
Астрономическа снимка на деня
Страната под Сянката 