Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Свободно съдържание’ Category

Ако сте в България и имате късмета да сте на място без много светлинно замърсяване, тази вечер между 19:55 и 20:00 погледнете на североизток. На известно разстояние над хоризонта би трябвало да се намира бързодвижеща се звезда, малко по-ярка от Вечерницата.

Само че не е Венера, а това нещо:

Международната космическа станция на фона на Земята, 25 март 2009

Международната космическа станция на фона на Земята, 25 март 2009

Понастоящем е вторият по яркост обект в нощното небе след Луната. 😀 Ако някой се чуди как разбрах къде точно ще се вижда…

МКС на 2009-04-02 в 19:57 според Стелариум

Приблизително положение на МКС на 2009-04-02 в 19:57 според Стелариум

Номерът става по следния начин:

  • Инсталирате си Stellarium, ако вече не сте го направили. 😛
  • Инсталирате си приставката (plug-in) Satellites (готови двоични файлове/инсталатор за Windows могат да се изтеглят от уикито на Stellarium)

Въпросната приставка поддържа доста спътници, включително МКС и Хъбъл, като някои от тях не са активирани по подразбиране и се налага малко човъркане в конфигурационния файл. Иначе с нейна помощ човек спокойно може да се вживее в ролята на оператор на NORAD

Червен екран и спътници в Стелариум

Stellarium: Нощен режим + азимутна мрежа + CompassMarks + Satellites = Кой спътник да свалим днес?

Read Full Post »

Излезе версия 0.10.2 на Stellarium. Ако екипът му продължава в същия дух, ще има подобни постове всеки месец. 🙂

Тъй като това е „версия с малък номер“, повечето от промените са поправки на бъгове и фундаментални нововъведения няма:

  • [плюс] Stellarium вече използва Qt 4.5 (последната версия), което би трябвало да увеличи малко производителността.
  • [плюс] Добавена е проекцията на Хамер-Айтоф, която позволява зрителен обхват от 360°.
  • [плюс] Заедно с версията излезе и наръчник за нея (на английски език), което запълни дупката, зееща от излизането на 0.10.0. Просто последният предишен беше за серия 0.9.*, а тя имаше коренно различен интерфейс и функционалност.
  • [минус] Уви, наръчникът е леко бъгав. 😦 Най-критичният проблем е качеството на изображенията на бутоните, надявам се да го оправят тия дни.
  • [сериозен минус] Версията за Windows все още замръзва при натискане на бутона за спиране на скрипт, така че не е препоръчително да се прави. Това уж трябваше да бъде оправено в тази версия, но поправката беше въведена в SVN хранилището малко след като кодът за 0.10.2 беше отцепен, така че ще остане за следващата.
  • [минус] Като си говорим за Windows, Qt 4.5 е променил начина, по който се оразмеряват разни елемни на графичния интерфейс, в резултат на което българският превод на прозореца за настройки е леко бъгав. (Подсказка – прозорецът може да бъде разширен малко по обичайния начин с мишката.)

Използващите Windows могат да се утешат с факта, че официалните приставки (плъгини) за Stellarium вече са с една повече и неофициални техни версии за Windows мога да се изтеглят от сайта на Barry Gerdes (най-долу, връзките AngleMeasure.zip, CompassMarks.zip и Ocular.zip). Новата се казва Ocular (окуляр) и показва как би изглеждал избраният обект през окуляра на телескоп. Може да помни до 10 окуляра, параметрите им могат да се настройват с редактиране на конфигурационния файл.

Stellarium 0.10.2, зведното небе в проекция на Хамер-Айтоф

Stellarium 0.10.2, зведното небе в проекция на Хамер-Айтоф

Read Full Post »

360-градусовия изглед от върха на фара на нос Масоала, използван в любимия ми пейзаж. Небето е добавено допълнително.

Освен небето, Stellarium показва и част от земята. Въпросната част е чисто декоративна, но програмата позволява пейзажите да се сменят, вероятно защото човек се чувства малко странно ако наблюдава небето над Cydonia Mensae на Марс, а на екрана се разстилат английски ливади. 🙂

Инсталацията на Stellarium идва с малък набор от пейзажи, включително и по един от Луната и Марс, което облекчава гореописаната теоретична ситуация. Възможностите обаче не се изчерпват само с това – в уикито на сайта на програмата има доста голям списък с пейзажи за изтегляне:

Stellarium Wiki » Landscapes

В раздела за места в Европа се гушка и една панорама от Рилския манастир. Уви, не считам този пейзаж за един от добрите – да използваш вътрешния двор на относително висока сграда за наблюдение на небето не е особено добра идея (защото се вижда много малка част от него), а хората наоколо развалят напълно илюзията. Това е проблем и на доста от другите пейзажи – твърде висок хоризонт, сграда, закриваща небето, мотаещи се наоколо хора… Някои изглеждат добре през деня, но не и през нощта, а пък това се предполага да е основното работно време на един симулатор на планетариум. 🙂

Откакто използвам Stellarium (от септември миналата година?) май съм успял да изпробвам всички пейзажи, достъпни на сайта, но от тях са ми харесали относително малък брой, а още по-малък брой използвам. Еверест (Mount Everest) е много зрелищен и позволява добра видимост. Английската градина в Мюнхен (English Garden, Munich) е приятно зелена и с равен хоризонт. Марсоходът „Опъртюнити“ (Mars Opportunity Rover) предлага алтернативен изглед от Червената планета (в кални цветове). Sirene Observatory заслужава поне един поглед, защото обсерваторията е преустроена от бивша ракетна база и панорамата е заснета от капака на ракетна шахта. 🙂 Jantar Mantar представлява старинна индийска обсерватория от XVIII век, но въпреки високото качество на изображението има един огромен (и фатален) недостатък – значителна част от небето се закрива от една от сградите на въпросната обсерватория (който се интересува, въпросната сграда се казва Ram Yantra и всъщност е астрономически инструмент*). Европейските високопланински обсерватории (Jungfraujoch и двата пейзажа от Pic du Midi) не са лоши, но стърчащите им куполи също не са прозрачни.

(* Barry Perlus, Architecture in the Service of Science: The Astronomical Observatories of Jai Singh II (1,2 MB PDF))

Всички изброени дотук обаче отстъпват на този, който използвам като пейзаж по подразбиране – Cap Masoala. През 2005 година Матиас Д. Фрай (Matthias D. Frei) посетил нос Масоала, най-южната точка на едноименния полуостров в североизточната част на остров Мадагаскар. Сред направените от него снимки е и спиращата дъха панорама от върха на изставения френски фар на носа, въз основа на която направил пейзаж за Stellarium. А по моите критерий той е почти перфектен – качеството на изображението е високо, гледката е разнообразна, красива и много ярка, а хоризонта е равен и не представлява препятствие пред наблюдението на почти всяка част от небето (с изключение на полу-прозрачните облаци на северозапад, които ще преживея, защото помагат за атмосферата).

Местноста е много красива през деня и ненатрапчива през нощта, за което оставям картинките да говорят:

Слънчевото затъмнение от 15 февруари 1961, наблюдавано от Русе, но над пейзажа Cap Masoala

Нос Масоала през деня. Луната почти закрива Слънцето – фиксираният момент е малко преди началото на слънчевото затъмнение от 15 февруари 1961 година, както би изглеждало, ако беше наблюдавано от град Русе. Тъмната ивица в основата на изображението е ръбът на „върха“ на фара.

Звездно небе над нос Масоала

Нос Масоала през нощта. Над южния хоризонт се издига съзвездието Октант, а от него е избрана звездата σ Octantis (Сигма от Октант), южната полярна звезда. (Показани са имената, границите и характерните фигури на съзвездията. Всяко едно от тези неща може да се включва и изключва поотделно.)

Пейзажът може да се изтегли от личния сайт на автора:

Domani.ch » Masoala » Virtual starry sky over Masoala
(връзката cap_masoala.zip; размерът е 3 MB)


Stellarium 0.10.1 се разпространява под GNU GPL Version 2. Панорамата в началото на този пост съдържа изкуствено добавено в GIMP синьо небе и е направена от пейзажа Cap Masoala за Stellarium, който се разпространява под същите условия като Stellarium, а не от панорамата на сайта на автора, Matthias D. Frei, която е със запазени авторски права.

Read Full Post »

Най-точното определение, което успях да измисля за Stellarium, е „нещо като компютърна симулация на планетариум“. За разлика от други подобни програми, Stellarium показва не стилизирана звездна карта, на която звездите са означени като точки или кръгчета, а „фотореалистична“ картина, показваща небето над пейзаж, в центъра на който е наблюдателя. С помощта на проектор програмата може да служи за изнасяне на лекции, а ако към проектора се добави сферично огледало и малък купол, Stellarium може да се използва като евтина система за планетариум.

Stellarium се разработва/разпространява под GNU GPL, което в превод за непосветения потребител означава „законно безплатен“. 🙂 Както повечето свободни проекти, програмата не е достигнала версия 1.0, въпреки че се разработва от няколко години. Днес официално излезе версия 0.10.1, която спрямо предишната стабилна, 0.9.1, е с нов интерфейс, нов език за писане на скриптове и редица промени „зад кулисите“. Предполага се, че в 0.10.1 са оправени бъговете от излязлата през септември миналата година бета-версия 0.10.0, но затова пък има нови. 🙂

Stellarium има версии и за трите големи платформи – Windows, Mac OS X и Linux, а връзките за изтегляне са разположени на много видно място на официалния сайт, www.stellarium.org. Програмата е доста графично натоварваща, затова изисква относително добър компютър с видеокарта, която да поддържа OpenGL (което май означава „всеки компютър, произведен през последните няколко години“).

Stellarium поддържа множество езици. Интерфейсът на версия 0.10.1 е напълно преведен на български където е възможно технически в момента. Преведени са и имената на всички включени тела от Слънчевата система, както и имената на всички западни съзвездия.

Следват малко скрийншотове, или „снимки на екрана“, както са наречени в интерфейса на Stellarium (бих искал да кажа „не съм избрал аз този превод“, но няма да е вярно 😐 ):

Съзвездия в Stellarium 0.10.1 - вижда се Орион

Съзвездия в небето над София. Имената на съзвездията и интерфейса са на български, но не и имената на звездите. Оранжевата буква „З“ в долния край на екрана указва посоката – запад. Тъкмо съм изкрючил илюстрациите на съзвездията, защото от тях не се виждаха надписите.

Забавен факт: В огромния списък с градове, включващ и по-големите български, София е написана като Sofija.

При включване на подходящата опция човек може да накара Стелариум да показва само „фигурата“ на избраното съзвездие, скривайки всички останали:

Stellarium 0.10.1 - избрана е ε Orion

Избрал съм средната звезда от пояса на Орион и се показва само неговата „фигура“. Карето в горния десен ъгъл съдържа информация за избраната звезда.

По принцип, за разлика от 0.9.1, където лентата с бутони стоеше постоянно на екрана, в новия интерфейс лентите с бутони в долния ляв ъгъл се скриват сами, ако не бъдат ръчно „закотвени“. За съжаление, не съм се сетил да направя скрийншот на това.

Stellarium 0.10.1 - диалогов прозорец на български

Един от диалоговите прозорци, от който се настройва какво да се показва.

Забавен факт: Програмата има опция да увеличава образа на Луната, защото при нормално показване на хората им се струва, че е по-малка от истинската. 🙂

(По-голямата част от горното е предварително написана чернова и този пост по принцип се предполагаше да е по-дълъг, но в момента нямам време да пиша пълно представяне на програмата. Това се предполага да минава за кратко съобщение за излизането на новата версия. Описани са само малка част от нейните възможности, но се надявам да е било достатъчно да заинтересува някого.)

Read Full Post »

Не пак, отново:

Блоговете на Капитал / Наука » Скакалците и серотонина

Авторството на снимка, илюстрираща новина за ягодите, е описано по следния начин:

Фотограф: (cc) Wikimedia Commons

Получерният е в оригинала… Това, което го няма в оригинала, са хипервръзки от какъвто и да било вид. Нека изясня някои неща:

  • Wikimedia Commons, Общомедия в българския превод, е хранилище за свободни медийни файлове. За разлика от подобни хранилища с комерсиална цел, от рода на Getty Images, Общомедия не изкупува и не притежава авторските права на изображенията, публикувани в нея, така че категорично не е правилно да се посочва като фотограф.
  • Всички лицензи („договори“) на Creative Commons изискват посочване на конкретния вариант, използван за дадено произведение – с връзка към страницата му, ако не с пълния текст. Във всички случаи, само „(cc)“ не стига.

В конкретния случай, за конкретния файл – File:Strawberry3500px.jpg в Общомедия – „кредитът“ според мен би трябвало да изглежда така:

Фотограф: Fastily, CC-BY-SA 3.0

Сега остава само някой да прочете това…

Read Full Post »

Докато чакам да се компилира едно нещо, от скука минах през „Блогосфера“-та на „Дневник“. Скролвайки един дълъг пост, пред очите ми се наби надписът „Всички снимки (без последната) са взети от тук, съгласно Creative Commons 3.0.“ Изхилих се, че не посочено съгласно коя от всичките разновидности на Криейтив Комънс, и цъкнах на връзката под „тук“. И установих следния забавен факт:

Ако щракнете на някоя от снимките в галерията на „Дженеръл Мотърс“, ви излиза „лицезно споразумение“, част от което е следният текст:

GM images from this Web site are protected by copyright but provided for use under a Creative Commons 3.0 Licensefor the purpose of editorial comment only. The use of these images for advertising, marketing, or any other commercial purposes is prohibited. These images can be cropped, but may not be altered in any other way, and each should bear the credit line „© GM Corp.“

Получерният е мой, а връзката сочи към Creative Commons – Attribution 3.0, един от най-свободните лицензи на Криейтив Комънс, който изисква само посочване на автора/носителя на правата (резюмето на българския вариант на версия 2.5 може да бъде намерено тук: Криейтив Комънс – Признание 2.5).

Ако на някого не му е ясно защо „ебаси гаврата“ е доста точно определение на ситуацията, да пише коментар. Ще се радвам да го просветля.

Read Full Post »

Older Posts »