…или приказка за алтернативната „медицина“
Една доста цинична мисъл, която понякога минават през главата ми, е че всеки има право да се самоубие и да избере начина, който му се струва най-добър за това. Смятам, че всеки носи отговорност за смъртта си в някаква степен – а някои в по-голяма от други.
За пореден път това ми мина през главата днес, когато прочетох този пост в Respectful Insolence (блогът на „Орак„, хирург, самонарекъл се на компютъра от „Седморката на Блейк“). Реших да ви преразкажа това „безочие“ (така Орак нарича постовете в блога си) , защото: а) след прочитането му се почувствах вкиснат и в типичен Злодейски стил реших да разпространя това усещане, и б) макар и неприятна, историята е доста поучителна. Оставям на вас сами да си изведете поуката…
Самото заглавие, „Смърт чрез алтернативна медицина: Кой е виновен?“ описва достатъчно добре историята, която ще се опитам да предам. Ще сбия уводната част до „Орак отива на работна среща за обмяна на опит с други хирурзи, където един от лекарите представя следния случай:“
Жена в началото на 30-те е изпратена на мамограф и ултразвук заради малка, но осезаема маса в гърдата. Хирургът, който извеждащ презентацията, разказва как жената се появила при него преди три години за оценка на тази маса. На мамограмата се виждала бучка с диаметър под сантиметър, което било потвърдено от ултразвука. По тези изследвания хирургът поставил бучката в категорията „съмнителни“ – нямало достатъчно данни да се определи дали е безвредна или не, така че лекарят направил биопсия. Резултатът бил недвусмислен – аденокарцинома (рак, породен в жлезиста тъкан). Казано по-просто, жената имала рак на гърдата в начален стадий.
И тук нещата започват да добиват зловещ оттенък. Жената била краен поклонник на „алтернативната медицина“ (a.k.a. „altie„) и отказала каквато и да е хирургична или друга конвенционална терапия, макар да и било обяснено, че тумор с рамер под сантиметър без признаци за разпространение в лимфните възли има изключително добра прогноза, с над 90% възможност за дълготрайно преживяване, ако се лекува навреме със съответна операция и радиологична и/или хормонална терапия. Жената казала, че ще потърси „алтернативно“ лечение. И го потърсила. Хирургът не чул нищо за нея три години…
…докато тя не се появила в кабинета му преди няколко седмици. Станало ясно, че през изминалото време тя била изпробвала многобройни методи за „лечение“, включително Рейки и хомеопатия, както и услугите на различни „лечители“. Резултатът? Хирургът устонавил, че болестта е напреднала безмилостно. Туморът вече бил прилепен към гръдната стена и бил достатъчно голям (5-6 сантиметра), за да изкриви зърното на гърдата и да разязви до кожата, образувайки петсантиметрова кървяща лигава рана. По време на прегледа жената се оплакала от болки в костите (което почти сигурно означава костни метастази) и осезаемо подути спомагателни лимфни възли под ръката (още метастази). Казано като за неспециалисти – състоянието на жената се било влошило до степен да бъде на границата на възможностите за лечение – а ако има метастази, границата ще бъде премината безвъзвратно. Но жената отново се отказала от хирургическа намеса, хемотерапия и облъчване – въпреки недвусмислените знаци, че „алтернативните“ методи не работят, въпреки състоянието си, тя отказала да се лекува…
Останалите подробности ще ги спестя – оставям на вас да дочетете „Death by alternative medicine: Who’s to blame?“ и да разберете как протекла по-нататък срещата на хирурзите и защо заглавието на поста завършва с „В кого е вината?“. Надявам се от сакатият ми превод-преразказ да е станало ясно, че тази жена ще умре по един ужасяващ, изключително мъчителен начин (особено ако склонностите и към алтернативната медицина се простират и върху болкоуспокоителните), а е имала голям шанс да оцелее – от който съзнателно се е отказала. Не знам, за мен това е вид самоубийство, не по-малко гаден и мъчителен от това да инжектираш във вените си киселина или да се полееш сам с напалм. Обърнахте ли внимание на възрастта? А споменах ли, че жената имала три деца и че мъжът и накрая не издържал и подал документи за развод, искайки родителските права?
Оставям ви насаме с мислите ви.
Баба ми беше изядена от рак по същата причина – никой не можеше да я убеди да се оперира навреме. Тя беше убедена, че операцията само би ускорила фаталния изход. И в един момент нещата се промениха необратимо.
В корените на всичко не е толкова алтернативната медицина, колкото страхът от болката и смъртта. Този страх – страхът чрез своите собствени действия да не си докараш болка или смърт практически осигурява идването им.
Имаше една интересна сцена в един филм с Никълъс Кейдж, където, за да оцелее от някаква заплаха (отрова ли беше, газ ли беше, нищо не помня вече), той трябваше за броени секунди без колебание да си забие една спринцовка в сърцето. Колко хора биха могли да го направят и колко хора биха проявили колебание, което би довело до тяхната гибел?
А някой дали го е изял рака на тестикулите?
Tova ne e shega, az sashto mnogo pati sam iskala da se samoubiq bez da ocenqvam kolko cenen e jivota i na kolko mnogo hora shte prichenq bolka ako go napravq. Sega sam na 22 godini, vlubena s sobstvena kashta, kola i shtastliva, no bolna, a taka mi se jivee. Sega sajalqvam za vsichkite pati koito sam iskala da se samuobiq i sega ocenqvam jivota kogato veche sam na krachka ot smarta.
[…] Да умреш ужасна смърт… October 20063 comments 5 […]
Глупости на търкалета!Рак на гърдата води до 1-2 операции и хоп метастази в костите!Така,че дали ще се оперира или не-краят е трагичен в 80% от случаите.А болката така или иначе е непоносима….
текстът е интересен, вдъхновяващ със своята съдържателност и с възможностите, които показва на читателите.
Бих препоръчала на мои роднин
и приятели да видят тази страница, тъй като трудно биха намерили по-адекватен материал по темата.
Чудесно е, че се обръща внимание на подобни елементи
от ежедневието ни, тъй като това са все
неща, за които си струва да се замислим и би следвало да инвестираме
знание в тях. След толкова сърфиране в
интернет определено мога да потвърдя, че това е един от по-добрите сайтове
в тази сфера. Дано материалите са достатъчно
начесто, така читателския интерес ще бъде още по-интензивен.