„Вещерът: Последното желание“

Онзи ден (сряда?) Преди няколко седмици си купих и прочетох „Вещерът: Последното желание” на Анджей Сапковски. Да, авторът е поляк, и книгите му се продават добре в Полша. 🙂

Задрасканите думи по-горе се дължат на твърде дългия престой на началото на този пост като чернова. Предполагаше се да го публикувам преди да излезе следващия брой (#54) на ShadowDance и рецензията на книгата в него, но тъй като закъснях отвратително дълго, ще си спестя описването на света, героя и сюжета и ще нахвърлям само няколко впечатления.

Книгата е малко над триста страници, но успях да я глътна за по-малко от ден, което отчасти се дължи на относително големия шрифт, отчасти на читателските ми навици и наличието на достатъчно свободно време. 🙂

Ако случайно сте от хората, страдащи от заблуждението, че книгите за герои с мечове са за деца… имайте предвид, че тази може да не е подходяща за невръстния ви племенник. Още на първата страница има не-особено-графично описание на секс-сцена. 😈 Слава на Бога автора, книгата не се изражда в самоцелно секс-и-насилие, въпреки че доста често се споменават и двете. Ако много държите на някакъв „рейтинг“, 16+ е добре.

Като литература, книгата е „леко“, но относително добре написано фентъзи – малко мрачно, малко мръсно, малко цинично, но далеч от епичния размах на поредици от рода на „Песен за огън и лед“ и „Малазанската книга на падналите“. Поне аз не го взех насериозно, което беше подпомогнато от използвания език и отношенията на някои от героите (хех, небрежното споменаване на „бактерии и вируси“ и „мутации и аберации“ не помага по никакъв начин за изграждането на реалистична или псевдоприказна атмосфера 😆 ).

Дали книгата си заслужава цената… не знам. Вече не се изненадвам на нищо от страна на родните издатели, пък и напоследък рядко си купувам нови книги на български. Всъщност, напоследък май почти не чета художествена литература. Което ме притеснява…

Сухите факти:
„Вещерът. Последното желание“, Анджей Сапковски
ИК „ИнфоДАР“, София, 2008
ISBN 978-954-761-311-9
Корична цена: 11 лева

Случаен цитат:

— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал в света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.

(из разговорите на главния герой и барда Лютичето, който се вписва доста добре в дразнещия фентъзи стереотип на тази професия)

Послепис: Една чернова по-малко, остават още десет…