10 чернови

Какво да ги правя, а?

Доста са пълнеж - интересни неща, предварително приготвени за моментите, когато нямам какво да кажа. Като този. Не ми се ще обаче блогът ми да се състои само от пълнеж…

Някои са постове, останали незавършени по различни причини - или вдъхновението ме е напуснало, докато съм писал, или внезапно съм прочел написаното до момента и съм решил, че не си струва да го публикувам.

Има и една чернова, която се пази за Специален случай, който е много вероятно да не дойде.

Та, какво да ги правя?

Не знам. Ще взема да стана от компютъра и да свърша едно-две наложителни неща в месопространството, които висят над главата ми също като тези чернови. После ще се върна, ще седна, и ще напиша хубав и добре обмислен пост за нАукЪтЪ, живота и всичко останало…

“Винаги гледай живота откъм светлата му страна”

По случай днешния религиозен празник:

(Монти Пайтън, “Животът на Брайън”, ако някой не знае)

Чернобилската авария

Днес се навършват 22 години от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. Да са ни честити….

Послепис: Не знам какво ме е ударило в главата днес, дали “Пътеводителя”, дали късното ставане, но някак си бях преместил аварията с 20 години назад във времето…

“Вещерът: Последното желание”

Онзи ден (сряда?) Преди няколко седмици си купих и прочетох „Вещерът: Последното желание” на Анджей Сапковски. Да, авторът е поляк, и книгите му се продават добре в Полша.

Задрасканите думи по-горе се дължат на твърде дългия престой на началото на този пост като чернова. Предполагаше се да го публикувам преди да излезе следващия брой (#54) на ShadowDance и рецензията на книгата в него, но тъй като закъснях отвратително дълго, ще си спестя описването на света, героя и сюжета и ще нахвърлям само няколко впечатления.

Книгата е малко над триста страници, но успях да я глътна за по-малко от ден, което отчасти се дължи на относително големия шрифт, отчасти на читателските ми навици и наличието на достатъчно свободно време.

Ако случайно сте от хората, страдащи от заблуждението, че книгите за герои с мечове са за деца… имайте предвид, че тази може да не е подходяща за невръстния ви племенник. Още на първата страница има не-особено-графично описание на секс-сцена. Слава на Бога автора, книгата не се изражда в самоцелно секс-и-насилие, въпреки че доста често се споменават и двете. Ако много държите на някакъв “рейтинг”, 16+ е добре.

Като литература, книгата е “леко”, но относително добре написано фентъзи - малко мрачно, малко мръсно, малко цинично, но далеч от епичния размах на поредици от рода на “Песен за огън и лед” и “Малазанската книга на падналите”. Поне аз не го взех насериозно, което беше подпомогнато от използвания език и отношенията на някои от героите (хех, небрежното споменаване на “бактерии и вируси” и “мутации и аберации” не помага по никакъв начин за изграждането на реалистична или псевдоприказна атмосфера ).

Дали книгата си заслужава цената… не знам. Вече не се изненадвам на нищо от страна на родните издатели, пък и напоследък рядко си купувам нови книги на български. Всъщност, напоследък май почти не чета художествена литература. Което ме притеснява…

Сухите факти:
“Вещерът. Последното желание”, Анджей Сапковски
ИК “ИнфоДАР”, София, 2008
ISBN 978-954-761-311-9
Корична цена: 11 лева

Случаен цитат:

— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал в света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.

(из разговорите на главния герой и барда Лютичето, който се вписва доста добре в дразнещия фентъзи стереотип на тази професия)

Послепис: Една чернова по-малко, остават още десет…

Мой пост се озовава във форума на Music Idol

След известен период на отсъствие се логвам в блога и какво да видя? Доста голям “шип” в кривата на посещенията и реферери от форума на Music Idol. Моментално се сетих коя е причината - моя пост “Трябва ли да има статия за Иван Ангелов в Уикипедия?”, но все пак отворих една от входящите връзки, за да прочета какво са написали:

Music Idol Forum » Трябва ли да има статия за Иван в Уикипедия?

Оказа се, че някаква фенка на въпросния тип не просто е сложила връзка към моя блог, ами направо е копирала целия текст на поста, при това без да си играе да го слага в таг за цитат (възможно е и във форумите на bTV просто да липсва подобна екстра).

Последвалата дискусия е на обичайното ниво за, ъ-ъ, подобен вид форуми, и е доста забавна. Някои изключително интелигентни и наблюдателни хора явно не са разбрали, че това е текст от друг сайт и се обръщат към “мен” с реплики от рода на “бе уж не се интересуваш от Иван,пък гледам доста активно пописваш в тоя форум?” (източник) Е, възможно е и големия надпис “Не е мое” в първия пост да е прибавен след едно-две подобни обърквания.

Както и да е, посмях се, получих малко илюзорно увеличение на посещенията, надявам се с това историята да завърши. Обещавам да не споменавам повече святото име на Най-големия, освен ако наистина не се наложи…