„Някои мисли за обикновената крастава жаба“

The atom bombs are piling up in the factories, the police are prowling through the cities, the lies are streaming from the loudspeakers, but the earth is still going round the sun, and neither the dictators nor the bureaucrats, deeply as they disapprove of the process, are able to prevent it.

–George Orwell, Some Thoughts on the Common Toad

(Извинявам се за липсата на превод. Нямам време. Пълният текст на произведението го има в Интернет.)

Read Full Post »

Тери Пратчет за „мисленето извън кутията“

I’ll be more enthusiastic about encouraging thinking outside the box when there’s evidence of any thinking going on inside it.

Ще съм по-ентусиазиран в насърчаването на мисленето извън кутията когато има признаци за протичането на някакво мислене в нея.

Тери Пратчет
alt.fan.pratchett
29 март 2002 г.

Интернет е доста ефемерна среда, но често „следите остават“ за неочаквано дълго време. Достатъчно дълго да е възможно намирането на електронното писмо, съдържащо оригинала на този цитат.

А цитатът си го бива. Често съм се сблъсквал с хора, позоваващи се на въпросната метафора за кутията когато се опитват да се аргументират. Обикновено – неуспешно. Често подобните аргументи се свеждат до „за разлика от теб, аз мога да мисля извън кутията“, което е просто по-засукан начин да кажеш „ти си тъп“ и е горе-долу толкова валиден като аргумент.

(Чудех се в кой ден от седмицата да пускам „цитатите на деня“, тъй като е ясно, че няма да е всеки ден. По някакво стечение на обстоятелствата и двата предишни са се паднали в събота, затова реших да се придържам към този ден. Личи си кога имам свободно време.)

Read Full Post »

Бог Яма за непознатото и непознаваемото

— Не, все пак споменатото отличие е много важно. Става дума за разликата между непознаваемото и непознатото, между науката и измислицата – в това е същината на въпроса. Четирите полюса на компаса са логиката, знанието, мъдростта и непознатото. Не малко се прекланят именно пред тази четвърта посока. Тези хора са или светци, или глупаци. Не ми трябват нито едните, нито другите.

Бог Яма,
„Господарят на Светлината“
от Роджър Зелазни*

„Бог“ Яма е интересен персонаж. Интелигентен, любознателен, пада си по науката, технологията и оръжията. Сред многобройните неща, създадени от него, са огнения жезъл на Агни и гръмотевичната колесница на Господаря Шива. И да, тези персонажи също вземат дейно участие в книгата, наред с още Един, представен във втора глава като принц на име Сидхарта…

А горната реплика е част от диспут за същността на демоните, воден със… шимпанзе. Архиварят Так. Мисля, че ще е излишно да се впускам в дълги обяснения защо тази книга ми харесва изключително много. 😀

Чудя се как би реагирал на „Господаря“ някой представител на един специфичен вид любители на будизма, индуизма и прочие мъдрости от онази част на света. При всички случаи реакцията ще ми е забавна. 😈 Дали ще успея да го пробутам на Лидия?

---

* „Господарят на светлината“, Роджър Зелазни, ИК „Бард“, превод Юлиан Стойнов, 1993 година (оригинал: Lord of Light, 1967 година)

Read Full Post »

Виктор Конецки за фантазията. И за писателите.

Мислейки за някои събития от последните дни си спомних за един лаф на Виктор Конецки. Сетих се, че го имам записан някъде и реших да го споделя тук:

…Фантазията и измислицата са различни неща. Фантазията е полет, порив към висините. Да измисляш истории, да ги конструираш – това е съвсем друго нещо, можеш да го правиш и в обществена тоалетна. Човек може да развие в себе си способността да измисля. А с фантазия трябва да се родиш.

Виктор Конецки,
„Този път ще минем и без заглавие“*

Вероятно споменаването на обществена тоалетна е една от причините да го запомня. 🙂 Оказа се и че на същото място съм запазил и друг цитат, странно подходящ за повода да си спомня първия:

За скептичното отношение на писателите един към друг. Това се отнася и за средните, и за едрите екземпляри. Работата е там, че господ† е дал всекиму по нещо, а по нещо е пропуснал да даде. Но изключително рядко може да се срещнат двама писатели, на които господ от всичко е дал по равно и също по равно им е отнел едно и също нещо. Затова човек винаги може да открие, че на ближния му липсва нещичко от онова, което самият той има. Това му е напълно достатъчно, за да се отнесе към клетника със снизходително пренебрежение.

Виктор Конецки,
„Този път ще минем и без заглавие“**

Това май се отнася не само за писателите, но и за хората въобще.

Кой е Виктор Конецки? Руски, или по-точно, съветски писател-маринист, т.е. писател, пишещ на морска тематика. Част от книгите му – предимно автобиографични – присъстваха в библиотеката на родителите ми и ги прочетох по времето, когато четях всичко, което имах под ръка. Липсва морски героизъм, затова пък има морски битовизъм, вътрешен поглед към тогавашния съветски търговски флот, философски и не-философски разговори „на чашка“ и забавни моряшки истории. (Както казах, книгите, които имам са предимно автобиографични, но е писал и други, за които не знам нищо.)

---

* „Опятъ название не придумывается“, 1986. Превод Здравка Петрова, като част от том I на „Виктор Конецки. Избрани произведения в два тома“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1987, стр. 208.

** стр. 218-219, пак там.

† Не знам кой е отговорен за изписването на „Господ“ с малка буква – авторът, руският редактор, българският преводач, българският редактор или някой друг. Ако има оплаквания, да се обърнат към него (отговорния) – аз само преписвам. 🙂

Read Full Post »

Цитат на деня: Разликата между „образование“ и „обучение“

Някои неща, които прочетох днес, ми напомниха за тази статия:

[It] doesn’t want education, it wants training. It dreams of rote skills allowing it to sleepwalk through a lucrative career with a minimum of thought. Education as preparation for life is a foreign concept.

Super Doomed Planet » Journalism is Doomed

А ето я и статията, вдъхновила това. Сами решете в какъв ред да ги прочетете.

Началото на фразата е изменена, за да не остане някой с погрешно впечатление за търсения смисъл.

Послепис: Измъчва ме чувство за déjà vu. И преди да съм писал за това?

Read Full Post »

Найден Геров: Гръцкото училище и българското училище

За хората, на които не им е ясно какво се чества на този ден*, малко Найден Геров:

…достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…

(Източникът е цитиран като „Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25“; изкопано от Уикицитат)

…или казано по друг начин, Bulgarian teachers pwned some Greek teachers’ ass. 😈

Цитатът е част от поздравлението на Петко по случай днешния празник в българоезичната Уикипедия. Аз обаче нещо не се възприемам като „будител“…

* Друг е въпросът дали не дублира 24 май…

Read Full Post »