Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Астрономия’ Category

Как би изглеждала Земята, ако имаше пръстени като Сатурн:

(Още съм жив. Не съм се отказал от блога. Тези дни дори може да напиша нещо.)

За десерт: архивно видео от стар кинопреглед, отразяващ подписването на Договора за космическото пространство от 1967 г. Българският представител стои непосредствено до съветския. 🙂

Advertisements

Read Full Post »

Горното клипче обикаля от няколко дни насам из блоговете.

С други думи, все още съм жив, но нямам достатъчно свободно време за блога. След последната ми публикация бях отвят от различни събития офлайн за малко повече седмица, а следващите три-четири седмици ще съм затънал до гуша с учене. „Дебатът“ с Герджиков за Аполо увисна, и вероятно ще остане недовършен. Жалко, така и не написах обещания втори пост, в който смятах да обясня донякъде и защо въобще се захванах с цялата работа.

А причината да пиша това е, че на 12-ти е бил сложен линк към предния пост в кутийката „Блогове“ на началната страница на vesti.bg, който стои и до днес. Като резултат съм получил приятен за егото „шип“ в графиката на посещенията. 🙂 Интересно колко дълго ще трае… Ако отговорният чете това, става ли да си признае в коментарите? 🙂

Read Full Post »

Обектив тип „рибешко око “ + камера, насочена да заснема небето = …

(Препоръчва се да се гледа в пълен размер във Vimeo – по-голямо е, отколкото тук.)

Отчаяно се нуждае от музика за фон. Предложения? 🙂

Превод на надписите в началото:

Тексаско звездно парти

Видео на нощното небе

21:20 до 06:43 Централно лятно време (UTC-5)
21-22 април 2009
Canon EOS-5D (модифициран) и обектив рибешко око EF 15mm @ f/2.8
на триножник насочен на изток-югоизток
Всяка минута кадър с 20-секундна експозиция
[Видеото е сглобено с] 15 кадъра в секунда

С други думи, още съм жив, и да, това е пълнеж…

(Изкопано благодарение на Starts With a Bang!)

Послепис: Как по дяволите се превеждаше time-lapse? Струва ми се, че имаше пряк еквивалент…

Read Full Post »

… или за астероидния пояс и Млечния път

За да вляза в блога минавам през bg.wordpress.com и се случва пътьом да забърша нещо я от „горещите публикации“, я от „облака“ с етикети… Този път случайно ми се наби в очите един етикет – „Церера“. Почудих се к’во търси там и дали става дума за богинята или за астероида и реших да проверя. И попаднах на това:

Kristalena’s blog » Церера в астрологията – I част

Церера е първият открит астероид, още през 1801 година от италианския астроном Джузепе Пиаци. Това е най-големият астероид от основния астероиден пояс между Марс и Юпитер (Млечния път), с диаметър ок. 950 км и е със статут на планета-джудже (както и Плутон).

Получерният е мой и заради фразата, отбелязана с него, ми се наложи да стана от стола – вече е доста раздрънкан и рискувах не да падна от него, а той да се разпадне под мен от смях. 😆

За протокола:

  • Главният (астероиден) пояс в Слънчевата система е група от тела, чиито орбити попадат приблизително между орбитите на планетите Марс и Юпитер. За разлика от астероидните пояси по филмите е доста „рехав“ и не се вижда от Земята, виждат се само отделните тела/астероиди в него.
  • Млечният път е светла ивица в небето, причинена от струпването на звезди в равнината на галактиката, в която се намира Слънчевата система. Така се нарича и самата галактика.

Смесването на двете понятия издава брутална липса на елементарни астрономически познания. И мята хората с такива директно в оркестъра, особено ако е направено от астролог. За хора с „астро“ в името на професията астролозите май прекарват твърде малко време в наблюдаване на небето. 🙂

Иначе се изненадах, че астролозите са тръгнали да разчитат влиянието дори и на астероидите. Любопитен съм как са открили информация за това върху какво точно влияят. Любопитен съм и защо смятат, че каквото и влияние да имат, то не е „удавено“ във влиянието на по-големите обекти. А ако „размерът няма значение“, много съм любопитен и какво означава да имаш (204831) Левски в седми дом. 😀

Read Full Post »

Астероид (204831) Левски

Имало едно време, и още има, една скала, която спокойно си се реела из Космоса, докато не я забелязали група българи. Малко след това получила временен номер – 2007 PQ28 След като достатъчно хора я видели и потвърдили, че да, има такава скала и нейният път може да бъде предсказан, получила и официален номер – 204831, а някакво типче написало за нея статия в Уикипедия (на български). После откривателят решил да предложи името „Левски“, а Международния астрономически съюз го одобрил. И скалата вече така се казва – Левски. 🙂

Новината е прясна-прясна – следя историята с този астероид от известно време и днес реших да намина през форума на „Звездно общество“ да видя какво е станало с наименоването. Заварих новина от днес със съответните източници и се наложи да обновя статията в Уикипедия.

Уикипедия » 204831 Левски
NASA JPL Small-Body Database Browser » 204831 Levski

Сега остава да намеря и снимка…

Read Full Post »

Отворих прозореца си и вдишах въздух, който беше малко по-чист от този в стаята единствено благодарение на факта, че толкова късно движението по улиците е малко. Когато обърнах очи към небето, то беше тъмно и празно, обрамчено със светлините на града. Звезди? Само мигалката на самолет на изток, към летището… И бледа, едва доловима светлинка точно пред мен, на границата между виждането и халюцинацията. Гледах я тъпо няколко секунди, после се обърнах и се прибрах в стаята.

Угасих лампата, пуснах Stellarium-а да се зарежда, и се върнах на прозореца… Очите ми бавно започнаха да се приспособяват към мрака. Светлинката се превърна във звезда – бледа, но все пак ясно определима. Изплува още една звезда, и още една, и още няколко, за които не бях сигурен дали са звезди, или от много напрягане ми се привижда. Надвесих се по-навън и обърнах поглед към зенита, с надеждата, че далеч от светлините на ограничения ми хоризонт ще се виждат повече звезди.

Виждаха се. Една, две, три… седем, които умът ми подреди в позната фигура. „Черпака“ на Голямата мечка. Машинално изтеглената мислена линия от Бета през Алфа показа, че първата видяна от мен звезда всъщност е Полярната. Което трябваше да се сетя още в началото, защото прозорецът ми гледа на север. 🙂 Виждаше се и още една бледа звезда, която май също беше от „малкия черпак“, но останалата част от него тънеше в мрак. С още малко оглеждане открих още две ярки звезди – на северозапад и североизток. Седнах отново пред компютъра. След взирането навън светлината на екрана почти ме ослепи.

След справка със софтуера се оказа, че да, това наистина са Полярната звезда и Бета от Малката мечка, а ярките звезди на северозапад и североизток вероятно са сътветно Капела и Вега. С малко ровичкане по настройките успях да доближа показваното от Stellarium до небето пред прозореца ми. Просто трябваше да вдигна показателя за „Светлинно замърсяване“ до 8. Максималната възможна стойност е девет. 😐

А сега трябва да затворя проклетия прозорец, защото ръцете ми замръзват…


Ако някой се чуди:
Wikipedia » Light pollution

Read Full Post »