Из лога

Из лога на на нещо, над което работя:

Открихме приятелски настроен град.

Установихме контакт с Испанците, управлявани от Viriato.

*Viriato (ИИ)* Поздрави, Eleanor Roosevelt! Бихме искали да предложим прекратяване на огъня докато се опознаем по-добре.

Взривихме ядрена бомба над Madrid.

Американците взривиха ядрена бомба!

Не това беше идеята, като си избирах нация в началото, но така се получи, че…

Read Full Post »

„Първа орбита“: 50 години от първия полет на човек в Космоса (видео)

Да се цитирам от миналия път (с поправени години):

Днес се навършват 50 години от полета на Юрий Гагарин през 1961 година и 30 години от първия полет на първата космическа совалка „Колумбия“ през 1981 година. Така че тази вечер напълнете малките чаши с (не непременно руска) водка и вдигнете тост за всички лабораторни животни от вида Homo sapiens, притискани някога от ускорението при старта. И особено за онези от тях, чието участие в космическата програма се е оказало фатално.

„Първа орбита“ (First Orbit) е безплатен документален филм, съшит от архивни кадри от онова време и от видео на земната повърхност, заснето от Международната космическа станция, показващи какво е видял Гагарин по време на тази първа и последна за него орбита. Силно се препоръчва да се гледа на цял екран:

Read Full Post »

Пандемия 2: Обезлюди света! (флаш игра)

Името Crazy Monkey Games ми е познато отпреди. Този път обаче на прицел не са зомбита с квадратни глави, а цялото население на света. Защото основната цел на Pandemic 2 е това – да се вживееш в ролята на силата, стояща зад дадена зараза, за да инфектираш (и в последствие умъртвиш) всичките 6 327 877 714 души на Земята (толкова показва броячът в началото). Забавен е парадоксът, че въпреки огромния брой възможни жертви, в играта няма никакво насилие.

Започва се с избор на режим на игра, тип патоген и име на болестта. Режимите биват „реалистичен“ и „спокоен“, а възможните патогени са вирус, бактерия или паразит, като всеки има свои силни и слаби страни. След това играчът бива поставен пред картата на света, разделена на територии, между които щъкат кораби и самолети. В една от териториите е първият заразен (първата ми игра започна в Източна Европа 🙂 ). Под контрола на играча е единствено еволюционното развитие на болестта. Тя си има дадени свойства – симптоми, устойчивости към различни неща, начин на разпространение и т.н. – които могат да бъдат „купувани“ и „продавани“ от играча за определен брой „еволюционни точки“. Тези свойства на свой ред повлияват трите основни атрибута – заразност, смъртност и видимост, които определят колко бързо се разпространява болестта, колко бързо заразените умират, и колко вероятно е институциите да забележат проблема и да вземат мерки. Защото все пак хората не са толкова тъпи, че да стоят и да мрат. Затваряне на училищата… затваряне на границите… раздаване на маски… раздаване на бутилирана вода… изгаряне на труповете… 😈 Ако играчът се забави, има опасност и да изработят ваксина.

За онези, които все още не са решили, че имам много лош вкус, ето най-сетне и връзка към играта:

CrazyMonkeyGames.com » Pandemic 2

(Изкопано благодарение на The Lay Scientist.)

Read Full Post »

Robocode: програмирай свой танк-робот на Java!

Поради спецификата на играта, вероятността неспециалист (тоест, непрограмист :)) да прояви интерес към нея клони към нула, затова няма да пестя термините. Накратко:

Същност: Заглавието би трябвало да си казва всичко, но за неспециалистите и онези, които не могат да разшифроват телеграфичния ми стил: Свръхстилизирана игра с танкове, като играчът не управлява пряко танка, а пише програма, която контролира движението и стрелбата – един вид ИИ. Подробности — по-долу.

Сайт: robocode.sourceforge.net (има и статия за нея в Уикипедия)

Авторски права: Свободна (Common Public License; щях да се радвам повече, ако беше GNU GPL)

Платформа: Java (всяка ОС за PC, на която може да се инсталира JRE 1.5 и нагоре)

Размер: ~7 MB в разархивиран вид; идва в JAR архив ~3 MB (разбира се, отделно може да се изтегли и изходния код)

Битките изглеждат ето така:

(това е най-малкия възможен размер „бойно поле“ – 400×400 пиксела, ботовете са част от демонстрационните, които идват с инсталацията)

Мултиплейър: Няма възможност за игра в мрежа, но танковете могат да се пакетират, така че с помощта на някакъв вид пренос на данни (e-mail, IM, memory stick…) можете да си спретнете съревнования с ботовете на приятелчетата. Хранилището съдържа адски много чужди танкове. Има и организирани състезания с класация, както и отделни задачи/предизвикателства.

Най-елементарния код на бот (генерираното по подразбиране съдържание при New » Robot, със зададени моя псевдоним и име на робот):

package daggerstab;
import robocode.*;
//import java.awt.Color;

/**
 * MainGauche - a robot by (your name here)
 */
public class MainGauche extends Robot
{
	/**
	 * run: MainGauche's default behavior
	 */
	public void run() {
		// After trying out your robot, try uncommenting the import at the top,
		// and the next line:
		//setColors(Color.red,Color.blue,Color.green);
		while(true) {
			// Replace the next 4 lines with any behavior you would like
			ahead(100);
			turnGunRight(360);
			back(100);
			turnGunRight(360);
		}
	}

	/**
	 * onScannedRobot: What to do when you see another robot
	 */
	public void onScannedRobot(ScannedRobotEvent e) {
		fire(1);
	}

	/**
	 * onHitByBullet: What to do when you're hit by a bullet
	 */
	public void onHitByBullet(HitByBulletEvent e) {
		turnLeft(90 - e.getBearing());
	}
	
}

Все още съм в процес на разучаване на играта, но дори и след това, при времето, което мога да ̀и отделя, представянето на танковете ми ще е на нивото на експортна версия на T-55 в ръцете на арабски танкист. 😈 Все пак нямам нищо против да премеря сили с други хора на моето ниво.

Ако някой иска повече информация – сайта на играта или коментарите тук.

Read Full Post »

Зомбита с квадратни глави

(Не, това не е политически пост. Не. Въобще. 😉 Останалото – под прегъвката…)

Read Full Post »

Алфа-Центавърска басня

Снощи за пореден път си припомних, че повечето игри (и в частност компютърните такива) са опростен вариант на реалността – шахът е абстрактна, силно формализирана симулация на бойно поле, а компютърните стратегически игри – все по-убедителна… Направи правилата достатътчно сложни, направи начина на игра по-многостранен… и не се изненадвай, когато възникне ситуация, притежаваща стряскащи паралели с реална такава…

В началото на снощната игра на Alpha Centauri компютърът ми даде начална позиция на някакъв забутан остров. Сух терен, минимум ресурси… Карай, казах си, поне другите фракции няма да ми досаждат за известно време. Садих гори, измъквах максимума от оскъдните находища, тормозех туземната флора и фауна, разселих се из океана при първа възможност… В началото фракцията ми беше една от най-слабите, но после… Успях да завърша първите два „секретни проекта“ и технологиите и икономиката ми получиха тласък напред. Бавно, но сигурно започна да нараства стълбчето на диаграмата, което представяше моето развитие, сравнено с това на останалите… И докато те прахосваха ресурси в борба помежду си, аз се развивах на изолирания си остров… В един момент се оказа, че аз имам най-малко градове от всички, но моите са гъсто населени, икономиката ми е силно развита и като резултат – компютърният статистик определя мощта ми като „ненадмината“.

И тук, както казват американците, „лайното удари вентилатора“ – в звездния ми момент се оказа, че не мога да постигна дипломатическа победа, което е странно, защото играех с най-дипломатичната (на теория) фракция – миротворческите сили на комисар Правин Лал („комисар“ като „член на комисия“ на ООН 😉 ). Не знам защо никой от другите не желаеше да гласува за мен – дали заради обществения строй („Демокрация“ 😉 ), дали защото бях най-силен от всички, или заради егоистичното ми нежелание да се обвързвам с когото и да било от тях. Може би имаше нещо общо и с „планеторазрушителите“, които се гушкаха в моите ракетни силози…

Бяха оцелели само четири други фракции – председателят Янг председателстваше от някоя затънтена килия на Индустрии Морган, а Бог явно не беше благосклонен към сестра Мириам, защото спартанците я бяха измели от лицето на Планетата. По някакъв начин успях да се скарам едновременно с три от четирите – морганитите, спартанците и Планетарния Университет (кучият син Захаров изтъргува една камара технологии с мен, но се нацупи, когато му отказах последната). Опитите ми да сключа съюз с геянците се оказаха неуспешни и аз направих глупост – започнах война на няколко фронта едновременно.

Да, именно – не на два, а на няколко фронта. Стоварих десантни части на три различни бряга из Планетата. Опитите ми да им разчистя път от въздуха имаха временен успех – гадовете се научиха и нафрашкаха базите си с противовъздушни подразделения. Тъй като се бях развил на изолиран остров не можех да доставям бързо подкрепления и моите сили изнемогваха на чужда територия, неспособни не само да продължат, но и да задържат завоюваното.

Горе-долу по това време се усетих, че: а) Въпреки че мощта ми е все още „ненадмината“ и значително по-голяма от тази на всеки мой противник, взет поотделно, сборната им мощ е по-голяма от моята; б) дипломатическата победа е невъзможна; в) като следствие от а) и б) войната ще се проточи доста и вероятно ще се наложи да използвам „планеторазрушителите“; г) предвид в), най-уместно е да запазвам играта и да си лягам, защото става късно. 🙂

Каква е поуката от баснята и връзката на цялата скучна-за-непосветения история с първия абзац оставям на читателя да прецени сам…

Read Full Post »