Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Защита на потребителя’ Category

Как медиците разбират кои видове лечение са ефективни? Защо се разбира твърде късно, че някои лекарства са неефективни или вредни (прочутия „Талидомид“, например)? Какво отличава днешната медицина от онова, което е минавало за „медицина“ преди няколко века? Какво означават изразите „evidence-based medicine“ и „double-blind controlled trials“, които някои лекари и учени-медици повтарят като мантра?

„Testing Treatments“ е предназначена за обикновените хора и поради тази причина е написана на достъпен език. И е от онези научно-популярни книги, предназначени не да задоволят любопитството на читателите си, а да дадат разбиране за тясно свързан с „реалния живот“ проблем (затова и съм бутнал този запис в категорията „Защита на потребителя“).

“Testing Treatments” Front Cover„Testing Treatments: better research for better health care“, Imogen Evans, Hazel Thornton, and Iain Chalmers

Книгата може да се изтегли във формат PDF от сайта (само 750 KB) напълно законно, защото се разпространява под условията на най-малко ограничаващия вид договор на Криейтив Комънс, Creative Commons Attribution 3.0 Unported.

Щракването на корицата вляво води до директната връзка за изтегляне.

Книгата е малко над 100 страници. Кратък преглед на засегнатите теми има във въведението:

In Chapter 1 we describe how some new treatments have had harmful effects that were unexpected; the hoped-for effects of others failed to materialise; and some predictions that treatments would not work were proved wrong. Furthermore, some useful results of research have not been applied in practice. In Chapter 2 we highlight the fact that many commonly used treatments and screening tests have not been adequately evaluated. Chapter 3 gives some ‘technical details’ – here we outline the basis for fair testing of treatments, emphasising the importance of paying attention to reducing potential biases and taking
account of the play of chance; this chapter also introduces concepts such as randomised clinical trials and placebos, and the need to review systematically all the relevant evidence. In Chapter 4 we describe some of the numerous uncertainties that pervade almost every aspect of healthcare, and how to tackle them. Chapter 5 contrasts the key differences between good, bad, and unnecessary research into the effects of treatments. In Chapter 6 we point out how much of the research that is done is distorted by commercial and academic priorities and fails to address issues that are likely to make a real difference to the well-being of patients. Chapter 7 maps what patients could do to ensure better testing of treatments. And in Chapter 8 we present our blueprint for a revolution in testing treatments – practical measures that could be started now to bring this about.

Изкопано от Bad Science.net, колонката на Бен Голдакър. А аз вече успях да стигна до Chapter 5, така че добавете и моята дума към неговата, че книгата е хубава. 🙂

Advertisements

Read Full Post »

Нагледен пример за това какво става, когато журналисти надушат скандал – захапват и не пускат. 🙂 Журналистическо разследване на машини за „енергийно лечение“ (безполезни и често опасни), използвани в САЩ:

Seatle Times Newspaper » Medical Devices | MIRACLE MACHINES:The 21st-Century Snake Oil

Тонът на статиите е… много подходящ. 😈

Read Full Post »

Приятна изненада от днес – оказа се, че Майкъл Шермър има акаунт в YouTube (или поне някой, който се представя за него и качва негови клипове 🙂 ).

Мостра: видеоразказ за една обичайна улична измама, известна по нашите места като „де е попа“ и „тука има, тука нема“, с демонстрация на това защо точно е измама:

Кой каза, че нямало практическа ползва от скептицизма. 😈 Марш да гледате и останалите филмчета!

Убий ме, не мога да си спомня откъде изкопах връзката. Днес съм преровил една камара сайтове…

Послепис: Спомних си – новините на сайта на фондацията на Джеймс Ранди. Не успях да си спомня веднага, защото не са на главната страница. Ето я връзката: [Източник].

Read Full Post »

…само че в Макдоналдс моркови не предлагат, поне не и като самостоятелен продукт. 😛

Заглавието е преднамерено подвеждащо – исках нещо, което да привлича погледа и да е едновременно кратко и свързано с темата. Покрай изпитите обаче музата се чупи нанякъде, така че ако някой има претенции към него, да даде по-добър вариант.

Историйката е следната – група учени решават да проверят ефектите на brainwashi…, така де, branding-а и рекламата върху впечатлителните умове на малките деца и си спретват изследване, както си му е редът. Дават на всяко дете различни храни и го молят да посочи кои са по-вкусни. Уловката е, че храните са едни и същи, но в различни опаковки – едната „обикновена“, другата с отличителните белези на Макдоналдс. Резултатът е описан в заглавието – децата са по-склонни да посочат „бренднатият“ продукт за по-вкусен, дори и когато това се отнася за храни, които не влизат в менюто на веригата (в случая – моркови).

Окей, дадох амуниции на Макдоналдс-хейтърите, сега вече могат да се пръждосват и да ме оставят да довърша със същинската част. 🙂

Причините да спомена това изследване са няколко. Най-очебийната – защото много хора не са наясно с ефектите от рекламата, независимо за какво се отнася (в случая Макдоналдс е бил избран заради това, че е пример за масова, наситена реклама).

Експериментът е чудесна илюстрация и на това как разлики, които съществуват само в умовете ни, могат повлияят върху възприятията ни за реалния свят (сроден е ефекта на плацебото). Между другото, днес попаднах на един пример в Блогосферата на „Дневник“ (ставаше дума за нож), но за това ще пиша друг път.

Третата причина е, че имам връзка към оригиналното изследване и смятам, че ще е, ъ-ъ, поучително да я пусна тук – нещо, което повечето медии (и скапаните вестници, и разните уж-добронамерени сайтове за здравето) не правят, когато пишат за подобни неща.

Archives of „Pediatrics & Adolescent Medicine“ » Effects of Fast Food Branding on Young Children’s Taste Preferences (Thomas N. Robinson, MD, MPH; Dina L. G. Borzekowski, EdD; Donna M. Matheson, PhD; Helena C. Kraemer, PhD)

Статията е на относително достъпен (английски) език, с малко технически термини, така че препоръчвам да се прочете, най-малкото за придобиване на представа как изглеждат статиите в едно научно (а не научнопопулярно) списание – структурата на текста, педантичното описание на това как е организирано и проведено изследването, как се оценяват и тълкуват резултатите… Евентуално от пояснение се нуждае разликата между mean и median, защото е свързана с въпросните резултати.

А, и един забавен факт – на английски „branding“ може да означава и „жигосване“, което вкарва зловеща двусмислица в заглавието на статията… 😈

Read Full Post »

Днес случайно попаднах в блога на Петър Събев на запис за български сайт за „продажба на звезди“. Изненадах се – не знаех, че и това е успяло да прескочи океана. Петър обаче не беше дал адреса на сайт, което подразни любопитството ми, но не достатъчно за да се разтърся с Гугъл. Малко по-късно обаче случайно се натъкнах на друг запис по същата тема – StarRegistry при Сами, където има връзка… (препоръчвам на Сами да добави nofollow към връзката, за да не вдига Гугъл ранга на въпросния сайт). От брояча му в Tyxo, който все още е публичен, разбрах, че се рекламира на няколко сайта.

В поста на Боримечката е обяснено достатъчно добре защо „подаряването на звезда“ е тъпа идея, затова само ще допълня с няколко връзки на английски език:

CSI » Name Dropping – Фил Плейт (от Bad Astronomy) описва как стои положението с тези фирми на Запад и как си е „купил“ звезда от 10-та величина (практически невидима с просто око).

На сайта на Международния астрономически съюз – единствената организация, която легитимно се занимава с имена на астрономически обекти – има страница – Buying Star Names – която отрича връзката на която и да било подобна фирма с тях:

As an international scientific organization, the IAU dissociates itself entirely from the commercial practice of „selling“ fictitious star names or „real estate“ on other planets or moons in the Solar System. Accordingly, the IAU maintains no list of the (several competing) enterprises in this business in individual countries of the world. Readers wanting to contact such enterprises despite the explanations given below should search commercial directories in their country of origin.

(целият този абзац е в получер и в оригинала)

Превод:

Като междунарочна научна организация, МАС се разграничава изцяло от търговската практика да се „продават“ измислени имена на звезди или „недвижими имоти“ на други планети или луни в Слънчевата система. В съответствие с това, МАС не поддържа списък на (няколкото конкуриращи се) подобни предприятия в този бизнес в различни страни по света. Читателите, които желаят да се свържат с подобни предприятия въпреки обясненията, дадени по-долу, трябва да използват търговските регистри в собствените си държави.

Sapienti sat. Ако искате да подарите нещо на любимия човек, има много по-добри неща, в които да вложите 99 лева. А ако наистина искате да наречете небесно тяло на някакво име… купете си професионален телескоп и се опитайте да откриете неизвестен досега астероид – тогава ще имате право да предложите име. Заради тази традиция съществуват астероиди с имена като „Артър Дент“. 🙂

Послепис (6 декември 2008): Не бях забелязал, че предпратката към страницата на Международния астрономически съюз беше „умряла“. Днес я поправих с новия адрес на страницата. Извинявам се на хората, които не са успели да открият търсената от тях информация заради невниманието ми.

Read Full Post »