Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Война и мир’ Category

Преди 63 години, на 16 юли 1945 година в 05:29:45 местно време, в американската пустиня е задействано плутониево ядрено взривно устройство от имплозивен тип, сглобено на върха на 20-метрова стоманена кула. Резултат: кулата изчезва от лицето на Земята, за сметка на това се появява кратер с диаметър над триста метра и дълбочина около три метра, покрит с нов минерал, невиждан досега – тринитит, пясък, превърнат в радиоактивно стъкло от експлозията.

Ако някой се интересува от това какво има там днес – има паметник, щъкат туристи. Координатите са 33° 40′ 38.28″ северна ширина, 106° 28′ 31.44″ западна дължина.

\"Тринити\" 0,016 след началото на експлозията
Огненото кълбо 0,016 секунди след началото на експлозията.
Снимка: Los Alamos National Laboratory

Read Full Post »

Малко пълнеж: ето как изглежда съвременната война, гледана през апарат за нощно виждане:

„Демокрацията излиза от дулата на пушките.“ * Сигурен ли си, че ще оцелеш утре?


* Перефразирам Мао Дзъдун, но съм сигурен, че някой член на NRA вече го е направил.

Read Full Post »

Не, не са хипита, просто на някой умник му е хрумнало да изпробва влиянието върху боеспособността на диетиламида на лизергиновата киселина (т.е. LSD, халюциноген/наркотик – както предпочитате) . Резултатът е „Боеспособност? Каква боеспособност?“:

Което ми дава хубава тема за евентуален бъдещ пост – навика на различни държави да използват войниците си за опитни мишки.

(Изкопано благодарение на Science Punk.)

Read Full Post »

Стара снимка, на която се натъкнах случайно.

SPC-4 Ричард Спрингман (Армия на САЩ, пленен на 25 май 1970 г.) говори с офицер от армията на Северен Виетнам, който разглежда неговият символ на мира. Спрингман е един от 28-те американски военопленници, освободени от Виетконг на 12 февруари 1973 г. Снимка: SSGT Herman Kokojan (на този не се наемам да му транскрибирам името 🙂 ), 12 февруари 1973 г.

Това ми напомни за сцената от Full Metal Jacket, където един офицер разпитваше главния герой защо носи въпросния символ, а на каската му е написано „Роден да убива…“

Въпрос: Така ли се пише „военнопленник“? Първите две н-та ме съмняват.

Оправено на 30 август. 🙂 Май трябва да си купя правописен речник.

Read Full Post »

„Пурпурни сърца“

„Пурпурно сърце“ е медалът, който дават на американските войници, ранени в бой. „Пурпурни сърца“ е книга на фотографката Нина Берман, съдържаща снимки на осакатени ветерани от войната в Ирак.

Статията в Ню Йорк Таймс:
The New York Times » Words Unspoken Are Rendered on War’s Faces

Слайдшоу от снимки:
The New York Times » Purple Hearts

Read Full Post »

Правило номер три за безопасно боравене с огнестрелни оръжия: Не дръж пръста на спусъка! Слага се само непостредствено преди стрелба. Или така поне учат полицаите и военните на Запад. Практика е да се спазва дори и когато въпросните професионалисти позират за снимки за публични цели – за да бъдат Пример. Оръжейната безопасност е доста наболял проблем в страна, където Конституцията гарантира на гражданите правото да носят оръжие.

За пръв път се сблъсках с това правило преди няколко години, когато разглеждах страница с информация за MP5 на един фенсайт на Хеклер и Кох, в коментара към една от илюстрациите, който ме озадачи. Разучих за какво става дума и оттогава се вглеждам във всяка снимка на натовски кашик, стиснал оръжие, подхилвайки се щом видя познатия жест.

Днес обаче направо се изсмях на глас – не на жеста, а на липсата му. В Pishtov.com справедливо се подиграват на Аксиния заради непознаване на правилата. Вероятно пистолетът не е бил зареден, но все пак се предполага мацката да демонстрира агресия, не глупост. 🙂

Read Full Post »

Older Posts »