Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Книги’ Category

Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!

Advertisements

Read Full Post »

149 години „Произход на видовете“

Днес се навършват 149 години от издаването на „Произход на видовете“ през 1859 година.

Отбелязал съм си го за следващата година, но реших, че още тази трябва да знаете. 😛

(Ако на някого му се чете трудносмилаема викторианска проза, книгата я има в оригинал на много места в Интернет – например, в колекцията от всички трудове на Дарвин.)

Read Full Post »

Онзи ден (сряда?) Преди няколко седмици си купих и прочетох „Вещерът: Последното желание” на Анджей Сапковски. Да, авторът е поляк, и книгите му се продават добре в Полша. 🙂

\"Последното желание\" на бюрото ми

Задрасканите думи по-горе се дължат на твърде дългия престой на началото на този пост като чернова. Предполагаше се да го публикувам преди да излезе следващия брой (#54) на ShadowDance и рецензията на книгата в него, но тъй като закъснях отвратително дълго, ще си спестя описването на света, героя и сюжета и ще нахвърлям само няколко впечатления.

Книгата е малко над триста страници, но успях да я глътна за по-малко от ден, което отчасти се дължи на относително големия шрифт, отчасти на читателските ми навици и наличието на достатъчно свободно време. 🙂

Ако случайно сте от хората, страдащи от заблуждението, че книгите за герои с мечове са за деца… имайте предвид, че тази може да не е подходяща за невръстния ви племенник. Още на първата страница има не-особено-графично описание на секс-сцена. 😈 Слава на Бога автора, книгата не се изражда в самоцелно секс-и-насилие, въпреки че доста често се споменават и двете. Ако много държите на някакъв „рейтинг“, 16+ е добре.

Като литература, книгата е „леко“, но относително добре написано фентъзи – малко мрачно, малко мръсно, малко цинично, но далеч от епичния размах на поредици от рода на „Песен за огън и лед“ и „Малазанската книга на падналите“. Поне аз не го взех насериозно, което беше подпомогнато от използвания език и отношенията на някои от героите (хех, небрежното споменаване на „бактерии и вируси“ и „мутации и аберации“ не помага по никакъв начин за изграждането на реалистична или псевдоприказна атмосфера 😆 ).

Дали книгата си заслужава цената… не знам. Вече не се изненадвам на нищо от страна на родните издатели, пък и напоследък рядко си купувам нови книги на български. Всъщност, напоследък май почти не чета художествена литература. Което ме притеснява…

Сухите факти:
„Вещерът. Последното желание“, Анджей Сапковски
ИК „ИнфоДАР“, София, 2008
ISBN 978-954-761-311-9
Корична цена: 11 лева

Случаен цитат:

— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал в света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.

(из разговорите на главния герой и барда Лютичето, който се вписва доста добре в дразнещия фентъзи стереотип на тази професия)

Послепис: Една чернова по-малко, остават още десет…

Read Full Post »

Как медиците разбират кои видове лечение са ефективни? Защо се разбира твърде късно, че някои лекарства са неефективни или вредни (прочутия „Талидомид“, например)? Какво отличава днешната медицина от онова, което е минавало за „медицина“ преди няколко века? Какво означават изразите „evidence-based medicine“ и „double-blind controlled trials“, които някои лекари и учени-медици повтарят като мантра?

„Testing Treatments“ е предназначена за обикновените хора и поради тази причина е написана на достъпен език. И е от онези научно-популярни книги, предназначени не да задоволят любопитството на читателите си, а да дадат разбиране за тясно свързан с „реалния живот“ проблем (затова и съм бутнал този запис в категорията „Защита на потребителя“).

“Testing Treatments” Front Cover„Testing Treatments: better research for better health care“, Imogen Evans, Hazel Thornton, and Iain Chalmers

Книгата може да се изтегли във формат PDF от сайта (само 750 KB) напълно законно, защото се разпространява под условията на най-малко ограничаващия вид договор на Криейтив Комънс, Creative Commons Attribution 3.0 Unported.

Щракването на корицата вляво води до директната връзка за изтегляне.

Книгата е малко над 100 страници. Кратък преглед на засегнатите теми има във въведението:

In Chapter 1 we describe how some new treatments have had harmful effects that were unexpected; the hoped-for effects of others failed to materialise; and some predictions that treatments would not work were proved wrong. Furthermore, some useful results of research have not been applied in practice. In Chapter 2 we highlight the fact that many commonly used treatments and screening tests have not been adequately evaluated. Chapter 3 gives some ‘technical details’ – here we outline the basis for fair testing of treatments, emphasising the importance of paying attention to reducing potential biases and taking
account of the play of chance; this chapter also introduces concepts such as randomised clinical trials and placebos, and the need to review systematically all the relevant evidence. In Chapter 4 we describe some of the numerous uncertainties that pervade almost every aspect of healthcare, and how to tackle them. Chapter 5 contrasts the key differences between good, bad, and unnecessary research into the effects of treatments. In Chapter 6 we point out how much of the research that is done is distorted by commercial and academic priorities and fails to address issues that are likely to make a real difference to the well-being of patients. Chapter 7 maps what patients could do to ensure better testing of treatments. And in Chapter 8 we present our blueprint for a revolution in testing treatments – practical measures that could be started now to bring this about.

Изкопано от Bad Science.net, колонката на Бен Голдакър. А аз вече успях да стигна до Chapter 5, така че добавете и моята дума към неговата, че книгата е хубава. 🙂

Read Full Post »

Ограденият град Коулун

Днес след тежкия обяд се пльоснах да храносмилам с „Идору“ на Уилям Гибсън в ръка и за пореден път се зачудих какъв по дяволите е този Забранен град, около който се върти част от действието. Този път обаче осъзнах, че имам достъп до Интернет. 🙂

Първото търсене обаче отведе в задънена улица – „Forbidden City“ връща само Имперския дворец в Пекин, ъ-ъ, Бейджин. „Благодарностите“ в началото на книгата обаче ме насочиха към едно име – Коулун. Започнах да изпробвам различни варианти на изписване… Малко по-късно бях в Уикипедия, в статията за полуостров Коулун, а тя се оказа на едно щракване до статията, която всъщност ми трябваше.

Та, градът всъщност е „ограден“ и не знам кой е измислил това „забранен“ – авторът или преводачът. Ето статията в Уикипедия на английски език, има малко снимки и препратки към други сайтове:

Wikipedia » Kowloon Walled City

Мисля, че разбирам защо Гибсън се е впечатлил толкова от него. Обаче като човек отгледан в български бетонен зайчарник изпадам в недоумение що за човек би искал да живее на подобно място (говоря за героите на романа). Е, Айзък Азимов е бил клаустрофил, но не ми се вярва това да е идеалът на бъдещето…

Read Full Post »

“The Field Guide” on my desk

Човек може да пожелае какво ли не, но каквото и да разправят онези идиоти от „Тайната“, ако не направи нещо да осъществи желанието си, остава само с него. Е, аз „исках“… и за да не остана само с точенето на лиги се бръкнах с 6,74 британски паунда (без ДДС и доставка) и получих горното квадратно блокче хартия. „Аз доволен“, както казваше ескимосът от един стар анимационен филм. 😀

Приятна изненада: въпреки изображението в „Амазон“ се оказа, че книгата все пак е в оригинален квадратен формат.

Неприятна изненада: заради формата, очкавах книгата да съдържа множество снимки (може би на вложка от гланцова хартия) на кръгове в посевите (или „житни кръгове“, както гласи НННП*). Снимките в книгата обаче са черно-бели, а тези на кръгове са малко на брой и рядко заемат повече от половин страница. Диаграмите са малко повече. Затова пък има а) много текст, и б) снимки на хора.


* НННП – „Неправилният, но наложен превод“.

Приятна изненада: противно на изразените по-горе очаквания, авторите не са превърнали книгата във фотоалбум. Съдържанието ̀и отговаря доста точно на раздутото подзаглавие – само малка част от нея се занимава с „Правене на кръгове for Dummies™“, останалото е изложение на историята на явлението, на част от хората, свързани с него, както и леко избиващи на философия разсъждения.

Забавни моменти: налудничавите тълкувания на „цереолозите“ (от името на богинята Церера, от което произхожда английското cereal, + наставката „-лог“), както и не по-малко налудничавите „научни“ хипотези на един метеоролог, който в началото се опитва да обясни всякакви кръгове с „плазмени вихри“ и тем подобни. Да не говорим за подозренията в изневяра, които започват да мъчат жената на един от пионерите-създатели на кръгове… 😆

От книгата научих и за един раннохристиянски скептик, който никак не одобрявал вярата на „масите“ в магия и вещици – епископ Агобард (или „Агобар“?). Ще се опитам да науча повече за него (и евентуално да разкажа тук).

Намирам дадените в главата „Roll Your Own“ указания за изкушаващи, така че ако тази година из полята на България започнат да се появяват кръгове… има поне един възможен виновник от земен произход. 😈

“Crop Circles for Dummies” - Cartoon by Brian Zaikowski

Послепис: Някой знае ли откъде мога да си намеря строителна/земемерска рулетска (с дължина към 10 метра и нагоре)? И колко може да струва?

Read Full Post »

„Шокиращи разкрития“ (вмъкнете слчаен брой удивителни тук) Според Роулинг, Дъмбълдор е (бил) гей:

Newsweek » Rowling Says Dumbledore Is Gay

In front of a full house of hardcore Potter fans at Carnegie Hall in New York, Rowling, sitting on the stage on a red velvet and carved wood throne, read from her seventh and final book, „Harry Potter and the Deathly Hallows,“ then took questions. One fan asked whether Albus Dumbledore, the head of the famed Hogwarts School of Wizardry and Witchcraft, had ever loved anyone. Rowling smiled. „Dumbledore is gay, actually,“ replied Rowling as the audience erupted in surprise. She added that, in her mind, Dumbledore had an unrequited love affair with Gellert Grindelwald, Voldemort’s predecessor who appears in the seventh book. After several minutes of prolonged shouting and clapping from astonished fans, Rowling added. „I would have told you earlier if I knew it would make you so happy.“

Християнските фанатици в САЩ съвсем ще изперкат. Вещер и гей едновременно – това ако не е повод за няколко клади…

(За протокола – заглавието е преднамерено провокативно 😈 )

Read Full Post »

Older Posts »