Какво да ги правя, а?

Доста са пълнеж - интересни неща, предварително приготвени за моментите, когато нямам какво да кажа. Като този. Не ми се ще обаче блогът ми да се състои само от пълнеж…

Някои са постове, останали незавършени по различни причини - или вдъхновението ме е напуснало, докато съм писал, или внезапно съм прочел написаното до момента и съм решил, че не си струва да го публикувам.

Има и една чернова, която се пази за Специален случай, който е много вероятно да не дойде.

Та, какво да ги правя?

Не знам. Ще взема да стана от компютъра и да свърша едно-две наложителни неща в месопространството, които висят над главата ми също като тези чернови. После ще се върна, ще седна, и ще напиша хубав и добре обмислен пост за нАукЪтЪ, живота и всичко останало…

По случай днешния религиозен празник:

(Монти Пайтън, “Животът на Брайън”, ако някой не знае)

Днес се навършват 22 години от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. Да са ни честити….

Послепис: Не знам какво ме е ударило в главата днес, дали “Пътеводителя”, дали късното ставане, но някак си бях преместил аварията с 20 години назад във времето…

Онзи ден (сряда?) Преди няколко седмици си купих и прочетох „Вещерът: Последното желание” на Анджей Сапковски. Да, авторът е поляк, и книгите му се продават добре в Полша.

Задрасканите думи по-горе се дължат на твърде дългия престой на началото на този пост като чернова. Предполагаше се да го публикувам преди да излезе следващия брой (#54) на ShadowDance и рецензията на книгата в него, но тъй като закъснях отвратително дълго, ще си спестя описването на света, героя и сюжета и ще нахвърлям само няколко впечатления.

Книгата е малко над триста страници, но успях да я глътна за по-малко от ден, което отчасти се дължи на относително големия шрифт, отчасти на читателските ми навици и наличието на достатъчно свободно време.

Ако случайно сте от хората, страдащи от заблуждението, че книгите за герои с мечове са за деца… имайте предвид, че тази може да не е подходяща за невръстния ви племенник. Още на първата страница има не-особено-графично описание на секс-сцена. Слава на Бога автора, книгата не се изражда в самоцелно секс-и-насилие, въпреки че доста често се споменават и двете. Ако много държите на някакъв “рейтинг”, 16+ е добре.

Като литература, книгата е “леко”, но относително добре написано фентъзи - малко мрачно, малко мръсно, малко цинично, но далеч от епичния размах на поредици от рода на “Песен за огън и лед” и “Малазанската книга на падналите”. Поне аз не го взех насериозно, което беше подпомогнато от използвания език и отношенията на някои от героите (хех, небрежното споменаване на “бактерии и вируси” и “мутации и аберации” не помага по никакъв начин за изграждането на реалистична или псевдоприказна атмосфера ).

Дали книгата си заслужава цената… не знам. Вече не се изненадвам на нищо от страна на родните издатели, пък и напоследък рядко си купувам нови книги на български. Всъщност, напоследък май почти не чета художествена литература. Което ме притеснява…

Сухите факти:
“Вещерът. Последното желание”, Анджей Сапковски
ИК “ИнфоДАР”, София, 2008
ISBN 978-954-761-311-9
Корична цена: 11 лева

Случаен цитат:

— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал в света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.

(из разговорите на главния герой и барда Лютичето, който се вписва доста добре в дразнещия фентъзи стереотип на тази професия)

Послепис: Една чернова по-малко, остават още десет…

След известен период на отсъствие се логвам в блога и какво да видя? Доста голям “шип” в кривата на посещенията и реферери от форума на Music Idol. Моментално се сетих коя е причината - моя пост “Трябва ли да има статия за Иван Ангелов в Уикипедия?”, но все пак отворих една от входящите връзки, за да прочета какво са написали:

Music Idol Forum » Трябва ли да има статия за Иван в Уикипедия?

Оказа се, че някаква фенка на въпросния тип не просто е сложила връзка към моя блог, ами направо е копирала целия текст на поста, при това без да си играе да го слага в таг за цитат (възможно е и във форумите на bTV просто да липсва подобна екстра).

Последвалата дискусия е на обичайното ниво за, ъ-ъ, подобен вид форуми, и е доста забавна. Някои изключително интелигентни и наблюдателни хора явно не са разбрали, че това е текст от друг сайт и се обръщат към “мен” с реплики от рода на “бе уж не се интересуваш от Иван,пък гледам доста активно пописваш в тоя форум?” (източник) Е, възможно е и големия надпис “Не е мое” в първия пост да е прибавен след едно-две подобни обърквания.

Както и да е, посмях се, получих малко илюзорно увеличение на посещенията, надявам се с това историята да завърши. Обещавам да не споменавам повече святото име на Най-големия, освен ако наистина не се наложи…

Вероятно аз съм един от малкото, които а) не са гледали, не гледат и не смятат да гледат Music Idol, и б) не са виждали изпълненията на Иван Ангелов. Откровено казано, през… кинжала ми е за въпросния индивид, като вероятната причина за безразличието ми е толкова конвенционална, че чак си има термин за нея - hype aversion.

Поради тази причина създаването на статия за Иван Ангелов в (българоезичната) Уикипедия не предизвика у мен особена реакция (все пак имаме и статия за шибаните, извинете, прочутите и енциклопедично значими “Шест кокошки”…). Само се засмях като видях кой я е създал и добавих “Източник: лична кореспонденция” към моя неофициален списък “Забавни източници на изображения в Уикипедия и Общомедия”.

На други хора обаче статията им е направила такова впечатление, че чак са я пуснали за изтриване. Количеството влагани емоции в някои реплики е доста… забавно, поне за трола с воайорски наклонности в душата ми:

Уикипедия: Страници за изтриване/Иван Ангелов

(Предупреждение към феновете на обекта на статията: Моля, въздържайте се от редактиране на тази страница. Засега гласовете “против” преобладават, освен това в Уикипедия могат да гласуват само регистрани потребители с известен стаж.)

Засега не смятам да гласувам. Посочената причина за номинацията за изтриване е липса на енциклопедична значимост, а пък нещо не мога да преценя дали известността на въпросния тип е достатъчна голяма (и достатъчно… непреходна), за да се превърне в значимост. В малко по-малко телеграфен стил - идея си нямам дали след десетина години някой ще иска да чете за Иван Ангелов. Или 90% от съществуващите в момента статии за български футболисти…

Уви, остатъкът от мислите ми е твърде неподреден, за да го излагам тук (или “да се излагам тук”). Затова, въпрос към читателите ми, ако има такива - “Защо статия за дадена личност (не) трябва да присъства в една енциклопедия?” В частност, в Уикипедия, и отново в частност, статия за Иван Ангелов?

Последните две седмици не съм особено адекватен и заради това осъзнах, че уж се точех да гледам “Ясновидци” по bTV едва след като се оказа, че днес съм изпуснал първото предаване. Нямаше и да разбера, ако не се бях логнал в блога и не бях забелязал, че стария пост внезапно е получил нови посещения.

Напук на мен bTV си обновиха дизайна на сайта и връзката в стария пост е невалидна - информация за шоуто вече може да се намери тук.

От дадената информация се разбира, че оригиналното име на шоуто е Psychic Challenge (миналия път се бях оплакал, че липсва), което ми позволи да се разгугля:

• Оригиналното издание май е британско и на сайта на UK-Sceptics има коментари: Britain’s Psychic Challenge
• В Уикипедия има статия за американското издание на предаването - America’s Psychic Challenge, която обаче е възможно да изчезне поради липса на енциклопедична значимост и надеждни източници.
• Руското издание се казва Битва экстрасенсов. Би ме израдвало повече ако беше битка в по-буквалния смисъл (вмъкни тук произволна игра с използване на пси-сили като оръжие).

Вероятно има още за гуглене, но в момента ми се спи адски (01:06 местно време ).

А, да - от изнесената информация става ясно, че има и жури от трима “скептици” (кавичките - защото идея си нямам колко точно вършат работа ): фокусник (Астор), психоложка (работила като консултантка в чужбина, “привлечена е от темата за окултното”) и криминален следовател.

Галерията няма да я коментирам. На последната снимка вече се разхилих на глас. Явно се опитват да докарат водещия във вид, подходящ за “Досиетата X”.

Трябва да измисля как да пробутам на bTV идеята да хванат победителя да се пробва за милиончето на Ранди.

Предполагам, че повечето хора знаят за болестта на Пратчет, така че това не е изненада. [връзка към статията за дарителството]

Текстът на дарителската му реч може да бъде прочетен тук:

Speech_at_Alzheimers_Research_Trust_Conference.pdf (формат PDF, само 65 KB - три странички)

Малко цитати:

You can’t write books when you are dead, unless your name is L. Ron Hubbard.

Some of them wanted to sell me snake oil and I’m not necessarily going to dismiss all of these, as I have never found a rusty snake.

За още - прочетете цялата реч.

(Изкопано благодарение на Neurophilosophy от ScienceBlogs.com)

И не само в нея.

Малко хора познават и ползват пълната функционалност на софтуера. Забавно е какви неща излизат, когато човек се зачете в документацията (и аз, както много други програмисти, не спазвам мантрата RTFM!). Например, оказа се, че човек може да си дефинира описание на търсачката към сайта, така че да може тя да се добавя към вградените във Firefox по желание на посетителя.

Конкретно, това означава, че можете да отворите произволна страница в българската Уикипедия и да изберете от падащото меню за избор на търсачка опцията Add “Уикипедия (bg)” (или Добави “Уикипедия (bg)”, ако ползвате преведения интерфейс) за да се сдобиете с вградена в браузъра търсачка. Разбира се, това не се отнася само за българската версия на Уикипедия - поддържа се и за версиите на други езици, както и за Wikimedia Commons и други проекти на Фондация Уикимедия. Доста други сайтове също го предлагат като опция.

За хората, които се ориентират по-лесно по картинки, ето скрийншот на менюто:

Излишък от квадратни листчета за бележки + нервните пръсти на Дагърстаб, които си търсят занимание = нещо, което се предполага да е “жерав”, но според мен по- би се харесало на любимите слуги на Саурон:

Copyright © 2008 Daggerstab. Някои права запазени. Разпространява се под условията на договора на Криейтив Комънс “Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България” (CC-BY-SA-2.5-Bulgaria).

Да си призная, изхабих малко хартия в опитите да си спомня как точно ставаше цялата работа. Накрая все пак вдигнах белия флаг и пуснах в Гугъл търсене за “origami crane” да си освежа паметта. А едно време уж се бях научил да ги правя…

Между другото, след появата на жестока болка в гърба докторът ми препоръча да намаля стоенето пред компютъра, което се предполага да обяснява защо по дяволите се занимавам с оригами.

Саундтрак: Beck - “Loser”