„Линукс: безопасност, надеждност, разнообразие, свобода“

Леко глуповато видео, но илюстрира каква многоглава хидра е Линукс. За мой срам не разпознавам част от показаните емблеми. (KDE и GNOME са ясни, но какво е мишката? Xfce.)

(Иначе казано, все още съм жив, но съм в сесия. Както винаги си набелязвам неща, за които бих искал да напиша в този блог, след като тя свърши, но не съм убеден, че този път ще успея да напиша нещо…)

Името Crazy Monkey Games ми е познато отпреди. Този път обаче на прицел не са зомбита с квадратни глави, а цялото население на света. Защото основната цел на Pandemic 2 е това – да се вживееш в ролята на силата, стояща зад дадена зараза, за да инфектираш (и в последствие умъртвиш) всичките 6 327 877 714 души на Земята (толкова показва броячът в началото). Забавен е парадоксът, че въпреки огромния брой възможни жертви, в играта няма никакво насилие.

Започва се с избор на режим на игра, тип патоген и име на болестта. Режимите биват „реалистичен“ и „спокоен“, а възможните патогени са вирус, бактерия или паразит, като всеки има свои силни и слаби страни. След това играчът бива поставен пред картата на света, разделена на територии, между които щъкат кораби и самолети. В една от териториите е първият заразен (първата ми игра започна в Източна Европа ). Под контрола на играча е единствено еволюционното развитие на болестта. Тя си има дадени свойства – симптоми, устойчивости към различни неща, начин на разпространение и т.н. – които могат да бъдат „купувани“ и „продавани“ от играча за определен брой „еволюционни точки“. Тези свойства на свой ред повлияват трите основни атрибута – заразност, смъртност и видимост, които определят колко бързо се разпространява болестта, колко бързо заразените умират, и колко вероятно е институциите да забележат проблема и да вземат мерки. Защото все пак хората не са толкова тъпи, че да стоят и да мрат. Затваряне на училищата… затваряне на границите… раздаване на маски… раздаване на бутилирана вода… изгаряне на труповете… Ако играчът се забави, има опасност и да изработят ваксина.

За онези, които все още не са решили, че имам много лош вкус, ето най-сетне и връзка към играта:

CrazyMonkeyGames.com » Pandemic 2

(Изкопано благодарение на The Lay Scientist.)

Днес излезе най-новата версия на Убунту – 9.04, Jaunty Jackalope. Основната причина да го чакам е вкарването на Qt 4.5 (пак последна версия) в хранилищата. (Е, и надеждата да е по-добър от Ибекса.)

До момента отрицателните ми впечатления са предимно на естетическа основа: екранът при зареждане е станал много минималистичен, но на мен ми изглежда ужасно, и като цветове, и като композиция; екранът за влизане в системата е станал по-лъскав, но за сметка на това цветовата му схема не се вързва с цветовете на „темата“ Human, която се използва по подразбиране. На всичкото отгоре нещо не мога да си оправя Flash-а – „затвореният“ плъгин на Adobe не ще да работи, а свободните алтернативи се оказват недостатъчни за някои сайтове. Поне мога да гледам клипчета в YouTube и сие.

Българската клавиатурна подребда пак не е точно тази БДС, с която съм свикнал, но май е променяна след последната версия, и промените този път са интелигенти. Вместо имитацията на римски цифри има знаците за долар и евро, освен това вече могат да се въвеждат завъртяни двойни кавички (демонстрация: „“). Уви, сложени са на клавиша, където очаквам да се намират скобите, така че пак ще се наложи да бърникам по конфигурационните файлове.

А, и Stellarium 0.10.2 (последната версия) също вече е в хранилищата, така че е достъпен чрез Synaptic и Applications -> Add/Remove…, или както там е преведено в българската локализация.

Послепис: Оказа се, че промените в клавиатурната подребда са според отхвърленото предложение за стандарт на Скордев и Добрев, контрабандно вкарана като бъг в Launchpad. Което означава, че хората използващи „фонетична“ подредба ще бъдат неприятно изненадани при прехода към Jaunty…

Послепослепис: Поне човекът, писал файла, е бил достатъчно коректен да вкара Traditional Phonetic като вариант, така че неприятната изненада ще бъде краткотрайна.

Ако някой се чуди какво е „зайцелопа“:
Wikipedia » Jackalope

бил

Вчера някой е попаднал на блога ми, търсейки фразата „патка на мъж“.

Вярвам, че повечето от незнайните ми читатели си спомнят един литературен герой по прякор Моканина и с коя фраза е известен…

Послепис: За същата фраза се сетих и като видях „windows movie maker for ubuntu“ от 31 март. (За протокола – отговорът на въпроса е WINE.)

Ако сте в България и имате късмета да сте на място без много светлинно замърсяване, тази вечер между 19:55 и 20:00 погледнете на североизток. На известно разстояние над хоризонта би трябвало да се намира бързодвижеща се звезда, малко по-ярка от Вечерницата.

Само че не е Венера, а това нещо:

Международната космическа станция на фона на Земята, 25 март 2009

Понастоящем е вторият по яркост обект в нощното небе след Луната. Ако някой се чуди как разбрах къде точно ще се вижда…

Приблизително положение на МКС на 2009-04-02 в 19:57 според Стелариум

Номерът става по следния начин:

• Инсталирате си Stellarium, ако вече не сте го направили.
• Инсталирате си приставката (plug-in) Satellites (готови двоични файлове/инсталатор за Windows могат да се изтеглят от уикито на Stellarium)

Въпросната приставка поддържа доста спътници, включително МКС и Хъбъл, като някои от тях не са активирани по подразбиране и се налага малко човъркане в конфигурационния файл. Иначе с нейна помощ човек спокойно може да се вживее в ролята на оператор на NORAD…

Stellarium: Нощен режим + азимутна мрежа + CompassMarks + Satellites = Кой спътник да свалим днес?

Излезе версия 0.10.2 на Stellarium. Ако екипът му продължава в същия дух, ще има подобни постове всеки месец.

Тъй като това е „версия с малък номер“, повечето от промените са поправки на бъгове и фундаментални нововъведения няма:

• [плюс] Stellarium вече използва Qt 4.5 (последната версия), което би трябвало да увеличи малко производителността.
• [плюс] Добавена е проекцията на Хамер-Айтоф, която позволява зрителен обхват от 360°.
• [плюс] Заедно с версията излезе и наръчник за нея (на английски език), което запълни дупката, зееща от излизането на 0.10.0. Просто последният предишен беше за серия 0.9.*, а тя имаше коренно различен интерфейс и функционалност.
• [минус] Уви, наръчникът е леко бъгав. Най-критичният проблем е качеството на изображенията на бутоните, надявам се да го оправят тия дни.
• [сериозен минус] Версията за Windows все още замръзва при натискане на бутона за спиране на скрипт, така че не е препоръчително да се прави. Това уж трябваше да бъде оправено в тази версия, но поправката беше въведена в SVN хранилището малко след като кодът за 0.10.2 беше отцепен, така че ще остане за следващата.
• [минус] Като си говорим за Windows, Qt 4.5 е променил начина, по който се оразмеряват разни елемни на графичния интерфейс, в резултат на което българският превод на прозореца за настройки е леко бъгав. (Подсказка – прозорецът може да бъде разширен малко по обичайния начин с мишката.)

Използващите Windows могат да се утешат с факта, че официалните приставки (плъгини) за Stellarium вече са с една повече и неофициални техни версии за Windows мога да се изтеглят от сайта на Barry Gerdes (най-долу, връзките AngleMeasure.zip, CompassMarks.zip и Ocular.zip). Новата се казва Ocular (окуляр) и показва как би изглеждал избраният обект през окуляра на телескоп. Може да помни до 10 окуляра, параметрите им могат да се настройват с редактиране на конфигурационния файл.

Stellarium 0.10.2, зведното небе в проекция на Хамер-Айтоф

Освен небето, Stellarium показва и част от земята. Въпросната част е чисто декоративна, но програмата позволява пейзажите да се сменят, вероятно защото човек се чувства малко странно ако наблюдава небето над Cydonia Mensae на Марс, а на екрана се разстилат английски ливади.

Инсталацията на Stellarium идва с малък набор от пейзажи, включително и по един от Луната и Марс, което облекчава гореописаната теоретична ситуация. Възможностите обаче не се изчерпват само с това – в уикито на сайта на програмата има доста голям списък с пейзажи за изтегляне:

Stellarium Wiki » Landscapes

В раздела за места в Европа се гушка и една панорама от Рилския манастир. Уви, не считам този пейзаж за един от добрите – да използваш вътрешния двор на относително висока сграда за наблюдение на небето не е особено добра идея (защото се вижда много малка част от него), а хората наоколо развалят напълно илюзията. Това е проблем и на доста от другите пейзажи – твърде висок хоризонт, сграда, закриваща небето, мотаещи се наоколо хора… Някои изглеждат добре през деня, но не и през нощта, а пък това се предполага да е основното работно време на един симулатор на планетариум.

Откакто използвам Stellarium (от септември миналата година?) май съм успял да изпробвам всички пейзажи, достъпни на сайта, но от тях са ми харесали относително малък брой, а още по-малък брой използвам. Еверест (Mount Everest) е много зрелищен и позволява добра видимост. Английската градина в Мюнхен (English Garden, Munich) е приятно зелена и с равен хоризонт. Марсоходът „Опъртюнити“ (Mars Opportunity Rover) предлага алтернативен изглед от Червената планета (в кални цветове). Sirene Observatory заслужава поне един поглед, защото обсерваторията е преустроена от бивша ракетна база и панорамата е заснета от капака на ракетна шахта. Jantar Mantar представлява старинна индийска обсерватория от XVIII век, но въпреки високото качество на изображението има един огромен (и фатален) недостатък – значителна част от небето се закрива от една от сградите на въпросната обсерватория (който се интересува, въпросната сграда се казва Ram Yantra и всъщност е астрономически инструмент*). Европейските високопланински обсерватории (Jungfraujoch и двата пейзажа от Pic du Midi) не са лоши, но стърчащите им куполи също не са прозрачни.

(* Barry Perlus, Architecture in the Service of Science: The Astronomical Observatories of Jai Singh II (1,2 MB PDF))

Всички изброени дотук обаче отстъпват на този, който използвам като пейзаж по подразбиране – Cap Masoala. През 2005 година Матиас Д. Фрай (Matthias D. Frei) посетил нос Масоала, най-южната точка на едноименния полуостров в североизточната част на остров Мадагаскар. Сред направените от него снимки е и спиращата дъха панорама от върха на изставения френски фар на носа, въз основа на която направил пейзаж за Stellarium. А по моите критерий той е почти перфектен – качеството на изображението е високо, гледката е разнообразна, красива и много ярка, а хоризонта е равен и не представлява препятствие пред наблюдението на почти всяка част от небето (с изключение на полу-прозрачните облаци на северозапад, които ще преживея, защото помагат за атмосферата).

Местноста е много красива през деня и ненатрапчива през нощта, за което оставям картинките да говорят:

Нос Масоала през деня. Луната почти закрива Слънцето – фиксираният момент е малко преди началото на слънчевото затъмнение от 15 февруари 1961 година, както би изглеждало, ако беше наблюдавано от град Русе. Тъмната ивица в основата на изображението е ръбът на „върха“ на фара.

Нос Масоала през нощта. Над южния хоризонт се издига съзвездието Октант, а от него е избрана звездата σ Octantis (Сигма от Октант), южната полярна звезда. (Показани са имената, границите и характерните фигури на съзвездията. Всяко едно от тези неща може да се включва и изключва поотделно.)

Пейзажът може да се изтегли от личния сайт на автора:

Domani.ch » Masoala » Virtual starry sky over Masoala
(връзката cap_masoala.zip; размерът е 3 MB)

Stellarium 0.10.1 се разпространява под GNU GPL Version 2. Панорамата в началото на този пост съдържа изкуствено добавено в GIMP синьо небе и е направена от пейзажа Cap Masoala за Stellarium, който се разпространява под същите условия като Stellarium, а не от панорамата на сайта на автора, Matthias D. Frei, която е със запазени авторски права.

В българската клавиатурна подребда има клавиши за Э и ы. Доклокото знам, тези символи се използват само в руския и белоруския вариант на кирилицата.

Обсъдете.*

*Или „Discuss.“, както би било по-познато на хората, които са учили английски и/или по учебници на английски.

Най-точното определение, което успях да измисля за Stellarium, е „нещо като компютърна симулация на планетариум“. За разлика от други подобни програми, Stellarium показва не стилизирана звездна карта, на която звездите са означени като точки или кръгчета, а „фотореалистична“ картина, показваща небето над пейзаж, в центъра на който е наблюдателя. С помощта на проектор програмата може да служи за изнасяне на лекции, а ако към проектора се добави сферично огледало и малък купол, Stellarium може да се използва като евтина система за планетариум.

Stellarium се разработва/разпространява под GNU GPL, което в превод за непосветения потребител означава „законно безплатен“. Както повечето свободни проекти, програмата не е достигнала версия 1.0, въпреки че се разработва от няколко години. Днес официално излезе версия 0.10.1, която спрямо предишната стабилна, 0.9.1, е с нов интерфейс, нов език за писане на скриптове и редица промени „зад кулисите“. Предполага се, че в 0.10.1 са оправени бъговете от излязлата през септември миналата година бета-версия 0.10.0, но затова пък има нови.

Stellarium има версии и за трите големи платформи – Windows, Mac OS X и Linux, а връзките за изтегляне са разположени на много видно място на официалния сайт, www.stellarium.org. Програмата е доста графично натоварваща, затова изисква относително добър компютър с видеокарта, която да поддържа OpenGL (което май означава „всеки компютър, произведен през последните няколко години“).

Stellarium поддържа множество езици. Интерфейсът на версия 0.10.1 е напълно преведен на български където е възможно технически в момента. Преведени са и имената на всички включени тела от Слънчевата система, както и имената на всички западни съзвездия.

Следват малко скрийншотове, или „снимки на екрана“, както са наречени в интерфейса на Stellarium (бих искал да кажа „не съм избрал аз този превод“, но няма да е вярно ):

Съзвездия в небето над София. Имената на съзвездията и интерфейса са на български, но не и имената на звездите. Оранжевата буква „З“ в долния край на екрана указва посоката – запад. Тъкмо съм изкрючил илюстрациите на съзвездията, защото от тях не се виждаха надписите.

Забавен факт: В огромния списък с градове, включващ и по-големите български, София е написана като Sofija.

При включване на подходящата опция човек може да накара Стелариум да показва само „фигурата“ на избраното съзвездие, скривайки всички останали:

Избрал съм средната звезда от пояса на Орион и се показва само неговата „фигура“. Карето в горния десен ъгъл съдържа информация за избраната звезда.

По принцип, за разлика от 0.9.1, където лентата с бутони стоеше постоянно на екрана, в новия интерфейс лентите с бутони в долния ляв ъгъл се скриват сами, ако не бъдат ръчно „закотвени“. За съжаление, не съм се сетил да направя скрийншот на това.

Един от диалоговите прозорци, от който се настройва какво да се показва.

Забавен факт: Програмата има опция да увеличава образа на Луната, защото при нормално показване на хората им се струва, че е по-малка от истинската.

(По-голямата част от горното е предварително написана чернова и този пост по принцип се предполагаше да е по-дълъг, но в момента нямам време да пиша пълно представяне на програмата. Това се предполага да минава за кратко съобщение за излизането на новата версия. Описани са само малка част от нейните възможности, но се надявам да е било достатъчно да заинтересува някого.)

Според блога за технологии на Capital.bg,

Екипът на технологичния блог TechCrunch създаде таблет за сърфиране в интернет без операционна система

(връзката и курсивът са в оригинала; като автор е отбелязан Андриан Георгиев, а заглавието на въпросния материал е „CrunchPad гледа лошо Windows“)

Внезапно си спомних за един неповторим образ от един интернет-форум, който твърдеше, че КГБ са създали кучета без нервна система…

Както и да е, според текста и видеото (1:40) в материала на хората от TechCrunch, към който е дадена връзка, въпросната машинка работи на Линукс… Ако това не е операционна система, чудно какво ли е.