Цитат на деня: Разликата между “образование” и “обучение”

Някои неща, които прочетох днес, ми напомниха за тази статия:

[It] doesn’t want education, it wants training. It dreams of rote skills allowing it to sleepwalk through a lucrative career with a minimum of thought. Education as preparation for life is a foreign concept.

Super Doomed Planet » Journalism is Doomed

А ето я и статията, вдъхновила това. Сами решете в какъв ред да ги прочетете.

Началото на фразата е изменена, за да не остане някой с погрешно впечатление за търсения смисъл.

Послепис: Измъчва ме чувство за déjà vu. И преди да съм писал за това?

Найден Геров: Гръцкото училище и българското училище

За хората, на които не им е ясно какво се чества на този ден*, малко Найден Геров:

…достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…

(Източникът е цитиран като “Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25″; изкопано от Уикицитат)

…или казано по друг начин, Bulgarian teachers pwned some Greek teachers’ ass.

Цитатът е част от поздравлението на Петко по случай днешния празник в българоезичната Уикипедия. Аз обаче нещо не се възприемам като “будител”…

* Друг е въпросът дали не дублира 24 май…

Цитат на деня: Специалната услуга

- Искаш ли да си прекараш добре? - чу се глас от един вход.
- Доколкото мога да преценя - отговори Форд - вече си прекарвам добре. Благодаря.
- Богат ли си?
Това накара Форд да се разсмее.
Той се обърна и разпери широко ръце.
- Изглеждам ли богат? - каза той.
- Не знам - каза момичето. - Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специална услуга за богати хора.
- Така ли - попита Форд заинтригуван, но с повишено внимание. - И каква е тя?
- Казвам им, че е окей да си богат.
[...]
Форд спря и впери поглед в тъмния вход.
- Ти какво? - попита той.
Момичето се засмя и излезе малко извън сянката. Беше високо и притежаваше тази самоуверена свенливост, която е страхотен трик, ако я можеш.
- Това е големият ми номер - каза тя. Имам научна степен по социална икономика и мога да бъда много убедителна. На хората им харесва. Особено в този град.

(Дъглас Адамс, “Сбогом и благодарим за рибата”; превод Владимир Германов, в рамките на изданието на “Пътеводител на галактическия стопаджия” на ИК “Бард” от 2002 г., ISBN 954-585-336-0)

Мдаа, кой каза, че от хуманитарното образование няма полза.

А “заинтригуван, но с повишено внимание” ми напомни, че е крайно време да си поръчам “Пътеводителя” от Амазон, за да не се чудя дали подобни неща са дело на превода или присъстват в оригинала. В същото издание името на това продължение е написано на съответното място като “So Long and Thanks to All the Fish”. Ще си позволя да вметна едно “Няма защо” от името на рибите.

Карл Сейгън: Енрико Ферми и американските генерали

Един анекдот из “Обитаваният от демони свят” на Карл Сейгън (Кого трябва да пребие човек, за да я издадат на български?) - Енрико Ферми се сблъсква с американските военни:

So-and-so is a great general, he was told.
What is the definition of a great general? Fermi characteristically asked.
I guess it’s a general who’s won many consecutive battles.
How many?
After some back and forth, they settled on five.
What fraction of American generals are great?
After some more back and forth, they settled on a few percent.

But imagine, Fermi rejoined, that there is no such thing as a great general, that all armies are equally matched, and that winning a battle is purely a matter of chance. Then the chance of winning one battle is one out of two, or 1/2; two battles 1/4, three 1/8, four 1/16, and five consecutive battles 1/32 - which is about 3 percent. You would expect a few percent of American generals to win five consecutive battles - purely by chance. Now, has any of them won ten consecutive battles…?

(Carl Sagan, The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark, Ballantine Books; page 214)

И всичко това в бележка под линия. Книгата е готина, но все още не мога да се наканя да пиша за нея.