“Винаги гледай живота откъм светлата му страна”
неделя, 27 април 2008По случай днешния религиозен празник:
(Монти Пайтън, “Животът на Брайън”, ако някой не знае)
По случай днешния религиозен празник:
(Монти Пайтън, “Животът на Брайън”, ако някой не знае)
След известен период на отсъствие се логвам в блога и какво да видя? Доста голям “шип” в кривата на посещенията и реферери от форума на Music Idol. Моментално се сетих коя е причината - моя пост “Трябва ли да има статия за Иван Ангелов в Уикипедия?”, но все пак отворих една от входящите връзки, за да прочета какво са написали:
Music Idol Forum » Трябва ли да има статия за Иван в Уикипедия?
Оказа се, че някаква фенка на въпросния тип не просто е сложила връзка към моя блог, ами направо е копирала целия текст на поста, при това без да си играе да го слага в таг за цитат (възможно е и във форумите на bTV просто да липсва подобна екстра).
Последвалата дискусия е на обичайното ниво за, ъ-ъ, подобен вид форуми, и е доста забавна. Някои изключително интелигентни и наблюдателни хора явно не са разбрали, че това е текст от друг сайт и се обръщат към “мен” с реплики от рода на “бе уж не се интересуваш от Иван,пък гледам доста активно пописваш в тоя форум?” (източник)
Е, възможно е и големия надпис “Не е мое” в първия пост да е прибавен след едно-две подобни обърквания.
Както и да е, посмях се, получих малко илюзорно увеличение на посещенията, надявам се с това историята да завърши. Обещавам да не споменавам повече святото име на Най-големия, освен ако наистина не се наложи…
Всъщност е малко голямо за герб, но мисля да го принтирам и да си го окача на стената:
© Randal Munroe, 2008. Some rights reserved - CC-BY-NC v2.5
Скритият коментар в атрибута title - “What do you want me to do? LEAVE? Then they’ll keep being wrong!”.
Ако ви се чете брутално кефещ флейм, от онзи вид, който води предимно до загуба на неврони у участниците без никаква полза за тях, препоръчвам ви коментарите към този пост на Марфа:
Реалността е въпрос на гледна точка » Losing my religion (става дума за въвеждането на вероучение/сравнителна религия в училищата)
Има си от всичко по малко, проявено (в традицията на добрия без(с)мислен флейм) и от двете страни: и плискане на черна боя с голямата кофа, и небрежно пръскане на запалителни материали, и бъхтене на чучела до откат, и непрочитане на текста на опонента, и недообмисляне на собствения текст от бързане да не те изпревари другия… С предказуем резултат, тоест, никакъв. Затова пък забавно за хората, имащи прекалено лошия вкус да харесват касапниците…
Viva Discordia! ![]()
Току-що прочетох нещо, което ме накара да избухна в смях и да забравя за “кръстоносния” пост, който бях тръгнал да пиша:
БЛОГ по “Организация на компютъра” » Първият програмист
Първият програмист е жена на име Аугуста Ада Байрон (1815 - 1852). Живяла е в Лондон, Англия. Програмирала е на програмен език, наречен по-късно на нейното име Ada.
(получерният е мой)
Явно някой не е внимавал на лекции. Ще оставя на любознателния читател сам да разбере какво точно ме е разсмяло, като прочете статиите в Уикипедия за графинята и езика за програмиране.
(Хм, няма статия на български за графинята, а тази за езика е кратка. Дали да не взема да ги преведа…)