четвъртък, 8 май 2008
Какво да ги правя, а?
Доста са пълнеж - интересни неща, предварително приготвени за моментите, когато нямам какво да кажа. Като този. 
Не ми се ще обаче блогът ми да се състои само от пълнеж…
Някои са постове, останали незавършени по различни причини - или вдъхновението ме е напуснало, докато съм писал, или внезапно съм прочел написаното до момента и съм решил, че не си струва да го публикувам.
Има и една чернова, която се пази за Специален случай, който е много вероятно да не дойде.
Та, какво да ги правя?
Не знам. Ще взема да стана от компютъра и да свърша едно-две наложителни неща в месопространството, които висят над главата ми също като тези чернови. После ще се върна, ще седна, и ще напиша хубав и добре обмислен пост за нАукЪтЪ, живота и всичко останало…
Няма коментари » | 
Лични, Разни | 
Постоянна връзка
Публикувано от Daggerstab
вторник, 11 март 2008
Излишък от квадратни листчета за бележки + нервните пръсти на Дагърстаб, които си търсят занимание = нещо, което се предполага да е “жерав”, но според мен по- би се харесало на любимите слуги на Саурон:
Copyright © 2008 Daggerstab. Някои права запазени. Разпространява се под условията на договора на Криейтив Комънс “Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България” (CC-BY-SA-2.5-Bulgaria).
Да си призная, изхабих малко хартия в опитите да си спомня как точно ставаше цялата работа. Накрая все пак вдигнах белия флаг и пуснах в Гугъл търсене за “origami crane” да си освежа паметта. А едно време уж се бях научил да ги правя…
Между другото, след появата на жестока болка в гърба докторът ми препоръча да намаля стоенето пред компютъра, което се предполага да обяснява защо по дяволите се занимавам с оригами.
Саундтрак: Beck - “Loser”
Няма коментари » | Лични | Tagged: Оригами | Постоянна връзка
Публикувано от Daggerstab
вторник, 26 февруари 2008
Стара метафора, датираща от тъмните ми тийнейджърски години (не че бяха толкова отдавна): Има поне два начина да се справиш с отрицателните емоции, които околния свят ти стоварва* - да ги излееш обратно в него (често върху цел, която няма нищо общо с причинителя) или да ги погребеш в себе си. Е, аз бях възпитан да бъда Добър човек и избрах втората опция** - построих в сърцето си кладенец, с дебели стени и тежък капак, в който събирах отровна черна утайка. Кладенецът го има и до днес, макар да съм… пораснал малко, и от време на време се случва предпазните му клапи да изпускат. Как изглежда резултатът отстрани зависи от конкретния случай и от това точно колко контрол съм успял да запазя.
Всъщност, това е една от причините да поддържам този блог - да служи за отдушник, предпазен клапан, място, където мога да отработвам някои неприятни емоции. За щастие, “Страната” изпълнява тази си функция относително рядко. Ако обаче се натъкнете на пост с представка “Бяс:” в заглавието и съдържание, което ви кара да се притесните за психическото състояние на автора, бъдете спокойни - аз съм си наред, просто вентилирам някои неща.
*Не смятам наистина, че е вярно или че са само толкова - все пак, това е от тийнейджърските ми години.
** Наглед е по-тъпа от първата, но пък първата има склонността да бъде контрапродуктивна - случва се излятото навън да се завърне с лихви.
5 Коментари | Лични | Постоянна връзка
Публикувано от Daggerstab
сряда, 20 февруари 2008
Всъщност е малко голямо за герб, но мисля да го принтирам и да си го окача на стената:
Скритият коментар в атрибута title - “What do you want me to do? LEAVE? Then they’ll keep being wrong!”.
Няма коментари » | Лични, Хумор | Постоянна връзка
Публикувано от Daggerstab
сряда, 20 февруари 2008
Ако ви се чете брутално кефещ флейм, от онзи вид, който води предимно до загуба на неврони у участниците без никаква полза за тях, препоръчвам ви коментарите към този пост на Марфа:
Реалността е въпрос на гледна точка » Losing my religion (става дума за въвеждането на вероучение/сравнителна религия в училищата)
Има си от всичко по малко, проявено (в традицията на добрия без(с)мислен флейм) и от двете страни: и плискане на черна боя с голямата кофа, и небрежно пръскане на запалителни материали, и бъхтене на чучела до откат, и непрочитане на текста на опонента, и недообмисляне на собствения текст от бързане да не те изпревари другия… С предказуем резултат, тоест, никакъв. Затова пък забавно за хората, имащи прекалено лошия вкус да харесват касапниците…
Viva Discordia! 
Няма коментари » | The Last Crusade, Лични, Религия, Хумор | Постоянна връзка
Публикувано от Daggerstab
