Ограденият град Коулун

Днес след тежкия обяд се пльоснах да храносмилам с “Идору” на Уилям Гибсън в ръка и за пореден път се зачудих какъв по дяволите е този Забранен град, около който се върти част от действието. Този път обаче осъзнах, че имам достъп до Интернет.

Първото търсене обаче отведе в задънена улица - “Forbidden City” връща само Имперския дворец в Пекин, ъ-ъ, Бейджин. “Благодарностите” в началото на книгата обаче ме насочиха към едно име - Коулун. Започнах да изпробвам различни варианти на изписване… Малко по-късно бях в Уикипедия, в статията за полуостров Коулун, а тя се оказа на едно щракване до статията, която всъщност ми трябваше.

Та, градът всъщност е “ограден” и не знам кой е измислил това “забранен” - авторът или преводачът. Ето статията в Уикипедия на английски език, има малко снимки и препратки към други сайтове:

Wikipedia » Kowloon Walled City

Мисля, че разбирам защо Гибсън се е впечатлил толкова от него. Обаче като човек отгледан в български бетонен зайчарник изпадам в недоумение що за човек би искал да живее на подобно място (говоря за героите на романа). Е, Айзък Азимов е бил клаустрофил, но не ми се вярва това да е идеалът на бъдещето…

1973: Северновиетнамски офицер разглежда символа на мира, носен от американски военопленник

Стара снимка, на която се натъкнах случайно.

SPC-4 Ричард Спрингман (Армия на САЩ, пленен на 25 май 1970 г.) говори с офицер от армията на Северен Виетнам, който разглежда неговият символ на мира. Спрингман е един от 28-те американски военопленници, освободени от Виетконг на 12 февруари 1973 г. Снимка: SSGT Herman Kokojan (на този не се наемам да му транскрибирам името ), 12 февруари 1973 г.

Това ми напомни за сцената от Full Metal Jacket, където един офицер разпитваше главния герой защо носи въпросния символ, а на каската му е написано “Роден да убива…”

Въпрос: Така ли се пише “военнопленник”? Първите две н-та ме съмняват.

Оправено на 30 август. Май трябва да си купя правописен речник.

Как да не се пишат исторически романи

Изкопах от архива си няколко връзки. Би трябвало да са забавни на всеки, който се радва на The Not-So-Grand List of Overused Fantasy Cliches и The Fantasy Novelist’s Exam, само че изискват четене на малко по-друг вид книги

The All-Purpose Rules for Writing Historical Fiction/Writing Ripping Yarns

Ten More Rules for Writing Historical Fiction

THE TOP TEN RULES FOR WRITING PREHISTORIC FICTION (by Sarah L. Johnson)

OFFICIAL RULES FOR WRITING “FEMINIST RE-IMAGINGS & RE-IMAGININGS” HISTORICAL NOVELS (by India Edghill)

Тези са малко по-близо до средновековната ми душа:
TEN RULES FOR WRITING MEDIEVAL FICTION (By Elizabeth Chadwick)

TEN RULES FOR ‘ARTHURIAN’ HISTORICAL NOVELS (by Vivien Tyler)

Примързя ме да оправям оформлението на поста, почтие е copy-paste от архива ми.

For Honour! Chaaaarge! (рицарски мелодии)

Аз съм заплес. От доста време насам от сайта на Knights of Honour могат да се изтеглят “песните” от саундтрака на играта, но се наложи Григор Гачев да ги спомене, за да им обърна внимание. Изтеглих си ги (хубаво нещо е служебният интернет ) и от няколко дни ги слушам докато работя. Готини са, ако имате вкус към (псевдо)средновековни мелодии като мен). Оттам е крясъкът “For Honour! Chaaaarge!” в заглавието, но въпреки че са музика към войнствена игра, мелодиите са доста разнообразни и няма само “джангър” - някои са доста лирични, с клавесини, лютни или к’вото там звучи като музикантстващ комар ;-). За десерт оставям патриотичната подробност - саундтрака е правен от българин - Борислав Славов, а.к.а. Глориан.

“Старият” Шумен

Размотавах се из “клубовете” на Дир.бг и случайно се натъкнах на нещо интересно - галерия със снимки на центъра на Шумен отпреди да му стоварят всичкия онзи грозен бетон. За съжаление, повечето снимки са черно-бели.

Жалко, че нямам по-нови снимки за контраст…