Освен небето, Stellarium показва и част от земята. Въпросната част е чисто декоративна, но програмата позволява пейзажите да се сменят, вероятно защото човек се чувства малко странно ако наблюдава небето над Cydonia Mensae на Марс, а на екрана се разстилат английски ливади. 
Инсталацията на Stellarium идва с малък набор от пейзажи, включително и по един от Луната и Марс, което облекчава гореописаната теоретична ситуация. Възможностите обаче не се изчерпват само с това – в уикито на сайта на програмата има доста голям списък с пейзажи за изтегляне:
В раздела за места в Европа се гушка и една панорама от Рилския манастир. Уви, не считам този пейзаж за един от добрите – да използваш вътрешния двор на относително висока сграда за наблюдение на небето не е особено добра идея (защото се вижда много малка част от него), а хората наоколо развалят напълно илюзията. Това е проблем и на доста от другите пейзажи – твърде висок хоризонт, сграда, закриваща небето, мотаещи се наоколо хора… Някои изглеждат добре през деня, но не и през нощта, а пък това се предполага да е основното работно време на един симулатор на планетариум.
Откакто използвам Stellarium (от септември миналата година?) май съм успял да изпробвам всички пейзажи, достъпни на сайта, но от тях са ми харесали относително малък брой, а още по-малък брой използвам. Еверест (Mount Everest) е много зрелищен и позволява добра видимост. Английската градина в Мюнхен (English Garden, Munich) е приятно зелена и с равен хоризонт. Марсоходът „Опъртюнити“ (Mars Opportunity Rover) предлага алтернативен изглед от Червената планета (в кални цветове). Sirene Observatory заслужава поне един поглед, защото обсерваторията е преустроена от бивша ракетна база и панорамата е заснета от капака на ракетна шахта. Jantar Mantar представлява старинна индийска обсерватория от XVIII век, но въпреки високото качество на изображението има един огромен (и фатален) недостатък – значителна част от небето се закрива от една от сградите на въпросната обсерватория (който се интересува, въпросната сграда се казва Ram Yantra и всъщност е астрономически инструмент*). Европейските високопланински обсерватории (Jungfraujoch и двата пейзажа от Pic du Midi) не са лоши, но стърчащите им куполи също не са прозрачни.
(* Barry Perlus, Architecture in the Service of Science: The Astronomical Observatories of Jai Singh II (1,2 MB PDF))
Всички изброени дотук обаче отстъпват на този, който използвам като пейзаж по подразбиране – Cap Masoala. През 2005 година Матиас Д. Фрай (Matthias D. Frei) посетил нос Масоала, най-южната точка на едноименния полуостров в североизточната част на остров Мадагаскар. Сред направените от него снимки е и спиращата дъха панорама от върха на изставения френски фар на носа, въз основа на която направил пейзаж за Stellarium. А по моите критерий той е почти перфектен – качеството на изображението е високо, гледката е разнообразна, красива и много ярка, а хоризонта е равен и не представлява препятствие пред наблюдението на почти всяка част от небето (с изключение на полу-прозрачните облаци на северозапад, които ще преживея, защото помагат за атмосферата).
Местноста е много красива през деня и ненатрапчива през нощта, за което оставям картинките да говорят:
Нос Масоала през деня. Луната почти закрива Слънцето – фиксираният момент е малко преди началото на слънчевото затъмнение от 15 февруари 1961 година, както би изглеждало, ако беше наблюдавано от град Русе. Тъмната ивица в основата на изображението е ръбът на „върха“ на фара.
Нос Масоала през нощта. Над южния хоризонт се издига съзвездието Октант, а от него е избрана звездата σ Octantis (Сигма от Октант), южната полярна звезда. (Показани са имената, границите и характерните фигури на съзвездията. Всяко едно от тези неща може да се включва и изключва поотделно.)
Пейзажът може да се изтегли от личния сайт на автора:
Domani.ch » Masoala » Virtual starry sky over Masoala
(връзката cap_masoala.zip; размерът е 3 MB)
Stellarium 0.10.1 се разпространява под GNU GPL Version 2. Панорамата в началото на този пост съдържа изкуствено добавено в GIMP синьо небе и е направена от пейзажа Cap Masoala за Stellarium, който се разпространява под същите условия като Stellarium, а не от панорамата на сайта на автора, Matthias D. Frei, която е със запазени авторски права.
Уцели момента – утре брат ми лети за Мадагаскар (по работа). Панорами не очаквам, но съм го подковал да направи малко илюстративни снимки. Което също не е сигурно, поради политическите безредици и мерките за сигурност.
(Между другото, Английската градина в Мюнхен е основана от Бенджамин Томпсън, нещо като физик, изобретател на супа за бедни и много други неща
)
В интерес на истината се бях позачудил защо въпросната градина се казва „английска“, но не ми хрумна да потърся информация за нея в Уикипедия, въпреки че го направих за някои от другите места. При това статията Englischer Garten е доста изчерпателна.
Оказа се и че за Бенджамин Томпсън имаме статия на български, създадена от теб през 2007, а пък той е един от основателите на Кралския институт, статията за който е създадена от мен през 2006.
(Хм, спомних си защо съм я превеждал тази статия. 
)
Знаеш ли откъде мога да си изтегля каталог с повече звезди? Със старата версия ползвах един огромен каталог. За новата не мога да намеря такъв. Можи би стария ще работи с 0.10.2?