Замисляли ли сте се за това как възникват обидите? За това защо една дума се счита за „обидна“, а друга не? Защо някои думи преди са били смъртни обиди, а днес се подхвърлят под път и над път?
Обидите са плод на човешката култура, на езика и нравите на хората, които ги използват. А човешките култури са много и всяка има своите език и обичаи. Оттам – и своите собствени обиди. Някои обиди се срещат на много места, дали заради културна дифузия, дали защото са основани върху споделени ценности. Други са специфични за дадена територия, защото са плод на специфични за нея условия. И затова да недоумяваш защо в дадена страна една дума се счита за обидна, а в друга страна никой няма нищо против друга подобна дума, уж „същата“ като първата, е също толкова… умно, колкото да недоумяваш защо в една страна говорят на един език, а в друга – на друг.
Аз пък се чудя защо се счита за обидно да наречеш една жена „патка“. В смисъл, сравняването на жена с някои други птици, да речем, „славей“, се счита за комплимент, което бих сметнал за някаква форма на двоен стандарт, ако бях по-буквален. Какъв точно им е проблемът на патките?
Патките са или чистички и бели, или оцветени в множество приятни цветове, включително онова хубаво лъскаво зелено, което може да се види само върху перата на птица или черупката на насекомо.
(Автор: Justin DiPierro, CC-BY 3.0)
Патките могат да летят, да плуват и да се гмуркат, а в моята книга всяка твар, притежаваща способностите на летяща лодка, попада в категорията „яко“.
Патките са жив символ на асасинска подмолност – докато плуват, изглеждат напълно спокойни над водата, но под повърхността краката им работят бясно.
Патките са символ на силен майчински инстинкт и често биват съпровождани от големи групи изключително пухкави и сладки патенца.
.jpg "Патица с патенца")
(Автор: Pointilist, public domain)
Патките могат и да стоят на главата си във водата. Хората, които са чели приказките на Оскар Уайлд, знаят, че това е важно социално умение в патешкия свят. 
Та, какъв точно им е проблемът на патките?
Този пост беше провокиран донякъде от коментара на Стела под поста ми за политическата коректност и „думата с N“. Сметнах, че не съм развил достатъчно някои неща във въпросния пост. По принцип бях тръгнал да пиша нещо друго, но ще го насроча да се публикува по-късно, така че ако някой се интересува от астрономически програми и изоставени френски фарове на остров Мадагаскар може да прочете какво съм написал утре следобед.
Анималистичните обиди са патент далеч не само на нашия език и култура. Наистина патките са много симпатични птици, красиви, с пухкави патенца и пр., но по някаква причина в даден момент хората са решили, че не са сред животните с най-високия интелект. Тоест, ако ти наречеш дадена жена „патка“, й казваш и то не чак толкова иносказателно, че е тъпа. Ако се опиташ да й обясниш колко е хубава патката като такава, просто всеки, дори и най-непредубеденият слушател, ще разбере посланието „хубава си, ама си тъпа“ или съответно „тъпа си, ама си хубава“. А ако се опиташ да се измъкнеш с довода, че патката всъщност въобще не е тъпа, то тогава възниква въпроса защо, аджеба си подхванал темата. Едва ли комплиментът „ти си патка“ би попаднал в челната десятка на най-добрите комплименти, изричани някога.
Да, може да не е справедливо спрямо патките, че им е излязло такова име, но то е малко като с приказката, дето като ти кажат, че сестра ти е курва, ти да ходиш да доказваш, че нямаш сестра. И сега „патка“ е просто синоним на куха лейка. Кофти за патките, но това е положението. Житейски факт.
По същия начин ще стои ситуацията и с примера на Светла. Ако някой мъж бъде наречен „мухльо“, после би било трудно същия да бъде убеден, че това е комплимент. Нали именно мухълът е причината да бъде открит пеницилина и да преборим някои от най-страшните заболявания, морили човечеството през вековете? Тоест би било наистина тъпо на някоя да заобяснява на „мухльото“, че е имала предвид, че той за нея е важен като жизненонеобходимо лекарство. Или ако някой бъде наречен прасе, после би било излишно да го успокояват, че прасето, напук на всички митове, които се носят около него, е всъщност много интелигентно, любвеобилно и даже чисто животно. Но хората си угояват прасетата в кочини, вследствие на което горките животинки придобиват не най-приятния външен вид и ето ти на готова обида.
Та така за патките и обидите въобще. Не е справедливо спрямо патки, прасета, крави и разни други животинки, признавам, но е факт, че когато се използват като сравнения, то не е за да се направи комплимент.
Всичко това ми е ясно, и не това беше идеята за поста.
Снимките на патките май отвличат от основната теза, която беше, че обидите са повече или по-малко плод на обществото, в което се използват, и неговата история. Както ти казваш, просто е станало така – „кофти за патките, но това е положението“.
Както и да е, считам набегът си в територията на непряката реч за приключен, защото явно вкарването на подтекст не ми се отдава. Отсега нататък ще се придържам към обичайния праволинеен буквализъм. Тъп програмист съм, какво да се прави…