Доколкото си спомням, главният герой в „Гласът на Бога“ на Станислав Лем беше споменал, че смята впечатленията си при препрочитането на написаното някога от самия него за добър показател за текущото си интелектуално състояние – ако собствените му думи звучат много добре, значи в момента е зле, и обратното – ако на пръв поглед намира недомислени моменти и слаби места, значи в момента е в добра форма. Подозирам, че това всъщност е мисъл на автора, а е възможно и да съм я прочел в биографичните му бележки. (Хм, добра идея за приятно прекарване на следващите няколко дни – близки срещи с произведенията на Лем…)
Не знам защо си спомням това – дали защото преди това съм си мислел същото и ме е поразило единомислието с автора (случва се), дали защото в момента на прочитането ми е просветнало, че наистина това е вярно, поне за мен (и това се случва)… Във всички случаи, ако не ме беше впечатлило, нямаше да го помня.
Последните няколко дни… така де, нощи… става така, че по различни причини се зачитам в неща, писани от мен преди време – стари постове в блога, стари постове в разни форуми… Първите недвусмислено сочат, че насочеността на този блог все още е неясна (на автора, но предполагам и на читателите, ако има такива) и че каквито и идеи да имам за него, по-голямата част от постовете са пълнеж. Вторите… вторите са това, което ме притеснява по-силно, защото за голяма част от тях важи наблюдението на Лемовия учен. Често се оказва, че се чудя „как съм написал това“? Не че всичко ми харесва, но проблеми намирам не толко в съдържанието, колкото в отношението и в това, което е останало неказано.
Явно се задава поредната минидепресия… 
К’во да се прави, няма полет без въздушни ями, поне не и с мен в пилотската кабина…
Шернах го в google reader.
И аз като се връщам назад си мисля, как може да пиша толкова слабо, но досега не знаех, че е защото текущото ми интелектуално състояние е по – на ниво. Все си мислех, че просто не мога да пиша и сега, и тогава. : )
Поздрави.
Хехе, аз наблюдавам това явление при себе си от двайсетина години.
Номерът е да приемеш собствената си деградация като неотменен природен закон. След това просто мислиш в перспектива – ако напиша нещо сега, колко добро ще ми се види след десет години.
))
Към ssk: Човекът явно говори за относително, временно състояние – човешките способности, особено творческите, не винаги държат едно ниво.
А, и между другото, връзката в псевдонима ти сочи към стария ти форум, оправи я да сочи към новия или към блога. „Табло“ -> „Потребители“ -> „Твоя профил“ -> „Интернет страница“…
Към Спас Колев:
Малко ми е рано да остарявам, още раста и се уча – би трябвало да ставам по-добър. 