Виктор Конецки за фантазията. И за писателите.

Мислейки за някои събития от последните дни си спомних за един лаф на Виктор Конецки. Сетих се, че го имам записан някъде и реших да го споделя тук:

…Фантазията и измислицата са различни неща. Фантазията е полет, порив към висините. Да измисляш истории, да ги конструираш – това е съвсем друго нещо, можеш да го правиш и в обществена тоалетна. Човек може да развие в себе си способността да измисля. А с фантазия трябва да се родиш.

Виктор Конецки,
“Този път ще минем и без заглавие”*

Вероятно споменаването на обществена тоалетна е една от причините да го запомня. Оказа се и че на същото място съм запазил и друг цитат, странно подходящ за повода да си спомня първия:

За скептичното отношение на писателите един към друг. Това се отнася и за средните, и за едрите екземпляри. Работата е там, че господ† е дал всекиму по нещо, а по нещо е пропуснал да даде. Но изключително рядко може да се срещнат двама писатели, на които господ от всичко е дал по равно и също по равно им е отнел едно и също нещо. Затова човек винаги може да открие, че на ближния му липсва нещичко от онова, което самият той има. Това му е напълно достатъчно, за да се отнесе към клетника със снизходително пренебрежение.

Виктор Конецки,
“Този път ще минем и без заглавие”**

Това май се отнася не само за писателите, но и за хората въобще.

Кой е Виктор Конецки? Руски, или по-точно, съветски писател-маринист, т.е. писател, пишещ на морска тематика. Част от книгите му – предимно автобиографични – присъстваха в библиотеката на родителите ми и ги прочетох по времето, когато четях всичко, което имах под ръка. Липсва морски героизъм, затова пък има морски битовизъм, вътрешен поглед към тогавашния съветски търговски флот, философски и не-философски разговори “на чашка” и забавни моряшки истории. (Както казах, книгите, които имам са предимно автобиографични, но е писал и други, за които не знам нищо.)

---

* “Опятъ название не придумывается”, 1986. Превод Здравка Петрова, като част от том I на “Виктор Конецки. Избрани произведения в два тома”, изд. “Георги Бакалов”, Варна, 1987, стр. 208.

** стр. 218-219, пак там.

† Не знам кой е отговорен за изписването на “Господ” с малка буква – авторът, руският редактор, българският преводач, българският редактор или някой друг. Ако има оплаквания, да се обърнат към него (отговорния) – аз само преписвам.