Second Life (”Втори живот”) е, ъ-ъ, онлайн масова симулация с 3D-графика. “Онлайн”, защото е осъществена чрез Интернет, “масова”, защото в нея се включват хора от цял свят и “симулация”, защото претендира да наподобява реалния свят, но без някои досадни ограничения от рода на “хората не могат да летят”. 
Second Life прилича на масовите онлайн-игри от рода на World of Warcraft и Eve Online, но не е игра и в нея няма цели, освен тези, които си поставиш. Почти всичко в него – острови, сгради, обекти като дрехи, аксесоари и оръжия – е създадено от потребителите с помощта на вградените или външни инструменти. Има дори и собствена валута, с която може да се търгува земя и предмети.
Знаех за съществуването на Second Life, но дълго време го смятах за поредния интернет куриоз, чекиджийско занимание за хора, които си нямат друга работа. Преди няколко дни обаче попаднах на една много готина видео-презентация за използването на Second Life за научно-популярни цели и реших да се пробвам. Най-малкото исках да видя SciLands и Международния музей на космическите полети.
Регистрирах се на сайта като неплатен (т.е. почти безправен ) потребител, изтеглих и инсталирах клиента, минах с известни трудности* туториълите и се помотах малко. Моят аватар беше замислен като тъмен балкански субект с вид на мутра, но поради ред причини (част от които – финансови) заприлича на Мистър Пропър от рекламата. Накрая достигнах до следните изводи:
- Интернет връзката ми е неадекватна. Често лагът достигаше до секунда, т.е. моят персонаж реагираше на командите ми с половин-една секунда закъснение и всяка прецизност при придвижването отиде по дяволите.
- Компютърът ми е неадекватен. Знам си поначало че е предназначен за офис и едва покрива минималните изисквания, но програмата-клиент върви прилично само при най-ниското възможно качество на графиката, което означава, че губя от усещането.
- За да направиш нещо свястно ти трябва платен акаунт и наливане на пари.
Въз основа на тях направих заключението, че е най-добре да замразя “втория си живот” до момента, в който се сдобия с по-мощен компютър, по-свястна интернет-връзка и излишни пари на дебитната карта. Затова паркирах аватара си на една пейка в градинката с ябълковото дърво на Нютон и заснех този прощален кадър:
(Цък върху картинката за пълен размер, 900 KB!)
* Заради бъгове, иначе туториълите са идиотски лесни, поне от гледната точка на относително отракан геймър.
