Онзи ден (сряда?) Преди няколко седмици си купих и прочетох „Вещерът: Последното желание” на Анджей Сапковски. Да, авторът е поляк, и книгите му се продават добре в Полша. 
Задрасканите думи по-горе се дължат на твърде дългия престой на началото на този пост като чернова. Предполагаше се да го публикувам преди да излезе следващия брой (#54) на ShadowDance и рецензията на книгата в него, но тъй като закъснях отвратително дълго, ще си спестя описването на света, героя и сюжета и ще нахвърлям само няколко впечатления.
Книгата е малко над триста страници, но успях да я глътна за по-малко от ден, което отчасти се дължи на относително големия шрифт, отчасти на читателските ми навици и наличието на достатъчно свободно време.
Ако случайно сте от хората, страдащи от заблуждението, че книгите за герои с мечове са за деца… имайте предвид, че тази може да не е подходяща за невръстния ви племенник. Още на първата страница има не-особено-графично описание на секс-сцена. 
Слава на Бога автора, книгата не се изражда в самоцелно секс-и-насилие, въпреки че доста често се споменават и двете. Ако много държите на някакъв „рейтинг“, 16+ е добре.
Като литература, книгата е „леко“, но относително добре написано фентъзи – малко мрачно, малко мръсно, малко цинично, но далеч от епичния размах на поредици от рода на „Песен за огън и лед“ и „Малазанската книга на падналите“. Поне аз не го взех насериозно, което беше подпомогнато от използвания език и отношенията на някои от героите (хех, небрежното споменаване на „бактерии и вируси“ и „мутации и аберации“ не помага по никакъв начин за изграждането на реалистична или псевдоприказна атмосфера 
).
Дали книгата си заслужава цената… не знам. Вече не се изненадвам на нищо от страна на родните издатели, пък и напоследък рядко си купувам нови книги на български. Всъщност, напоследък май почти не чета художествена литература. Което ме притеснява…
Сухите факти:
„Вещерът. Последното желание“, Анджей Сапковски
ИК „ИнфоДАР“, София, 2008
ISBN 978-954-761-311-9
Корична цена: 11 лева
Случаен цитат:
— Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици или засипват със стрели последния останал в света еднорог, те обичат да мислят, че Мора, която ходи сутрин по домовете, е по-чудовищна от тях. Тогава им олеква на сърцето. И им е по-лесно да живеят.
(из разговорите на главния герой и барда Лютичето, който се вписва доста добре в дразнещия фентъзи стереотип на тази професия)
Послепис: Една чернова по-малко, остават още десет…
Запознах се с Анджей Сапковски в Пловдив, по време на Еврокон преди няколко години (той беше един от специалните гости) и надълго и широко ни (бяхме група фенове) разказа за сагата му за Гералт, тъй като тогава никой не беше чувал нито за нея, нито за автора й, въпреки че той и тогава си беше най-продавания фентъзи автор в Полша и няколко други съседни страни. Имам Wiedźmin на полски, с автограф от Сапковски. Утре ще имам и българския превод, който ще прочета, тъй като полският ме затрудни
.
чудесна новина
Аа може ли да кажете това първата книга ли е?
„Първата“ в какъв смисъл?
Това е първата, издадена на български.
Както е написано в ревюто в ШедоуДенс, към което има дадена връзка, това е сборник разкази, писани по различно време. Първия разказ въвежда като герой въпросния Вещер, така че може да мине за „първата“.
На български е издаден и следващия сборник – „Мечът на съдбата“, който отново съдържа относително сюжетно независими разкази.
Наскоро на български излезе и „Кръвта на елфите“, първият роман от поредица с общ сюжет за въпросния герой.
Надявам се това да е достатъчен отговор на въпроса.