Резервоар от злост
Стара метафора, датираща от тъмните ми тийнейджърски години (не че бяха толкова отдавна): Има поне два начина да се справиш с отрицателните емоции, които околния свят ти стоварва* - да ги излееш обратно в него (често върху цел, която няма нищо общо с причинителя) или да ги погребеш в себе си. Е, аз бях възпитан да бъда Добър човек и избрах втората опция** - построих в сърцето си кладенец, с дебели стени и тежък капак, в който събирах отровна черна утайка. Кладенецът го има и до днес, макар да съм… пораснал малко, и от време на време се случва предпазните му клапи да изпускат. Как изглежда резултатът отстрани зависи от конкретния случай и от това точно колко контрол съм успял да запазя.
Всъщност, това е една от причините да поддържам този блог - да служи за отдушник, предпазен клапан, място, където мога да отработвам някои неприятни емоции. За щастие, “Страната” изпълнява тази си функция относително рядко. Ако обаче се натъкнете на пост с представка “Бяс:” в заглавието и съдържание, което ви кара да се притесните за психическото състояние на автора, бъдете спокойни - аз съм си наред, просто вентилирам някои неща.
*Не смятам наистина, че е вярно или че са само толкова - все пак, това е от тийнейджърските ми години.
** Наглед е по-тъпа от първата, но пък първата има склонността да бъде контрапродуктивна - случва се излятото навън да се завърне с лихви.
понеделник, 3 март 2008 в 15:26
Много важно е човек да има начин, по който да се освобождава от отрицателните емоции. Хубаво е, че ти си успял да намериш своят.
петък, 28 март 2008 в 20:49
В последните двайсетина години се натрупа много отрицателна емоция в хората, които трудно намират своя, приемлив за заобикалящите ги, отдушник. Може би трябва да почерпим опит от японците, които монтират чучела в специялни за целта зали за изливане на яда. Чудя се дали и аз да не си потърся в къщи някое такова подходящо местенце, вместо да изливам напрежението си върху най-близките ми (пред чуждите все още се владея).
събота, 5 април 2008 в 09:09
Спомних си една сцена от филма “Кабаре”, в която главната героиня
/Лайза Минели/ ходеше на железопътната линия да чака влака и когато той преминаваше с грохот тя крешеше на воля.
сряда, 23 април 2008 в 11:48
Тя обясняваше, че така снема натрупаната негативна енергия и че за нея това е начин да се освободи от нея и да оцелява срещу ония неща, които е принудена на прави, защото не може да ги промени.
Мисля, че това е по- добрият начин да излееш гнева от безсилието си да промениш нещо и някого, отоколкото да се затормозваш” да съединяваш небето със земята”,
особено когато не само, че не е нужно, но и е невъзможно.
Нека твоят одтушник бъде този блог. Дано само не се затормозваме допълнително взаимно, че тогава вредата ще е по- голяма от ползата. Мисли позитивно!Успех!
петък, 25 април 2008 в 13:01
Спокойно, не съм изпаднал в депресия, че да се нуждая от насърчаване.
Благодаря все пак.
През последния месец занемарих блога предимно поради заетост с други неща. Писането на пост някакси винаги оставаше на дъното на таблицата с приоритети, дори и през свободното ми време - четенето на “Вещерът” да речем е много по-приятно занимание от опитите да си подредя мислите във вид, подходящ за пред хора.