Графинята на Лъвлейс
Току-що прочетох нещо, което ме накара да избухна в смях и да забравя за “кръстоносния” пост, който бях тръгнал да пиша:
БЛОГ по “Организация на компютъра” » Първият програмист
Първият програмист е жена на име Аугуста Ада Байрон (1815 - 1852). Живяла е в Лондон, Англия. Програмирала е на програмен език, наречен по-късно на нейното име Ada.
(получерният е мой)
Явно някой не е внимавал на лекции. Ще оставя на любознателния читател сам да разбере какво точно ме е разсмяло, като прочете статиите в Уикипедия за графинята и езика за програмиране.
(Хм, няма статия на български за графинята, а тази за езика е кратка. Дали да не взема да ги преведа…)





понеделник, 18 февруари 2008 в 10:27
Хаха. Много умело
.
Въобще, като гледам целия блог се насълзявам.
понеделник, 18 февруари 2008 в 10:33
Организация на компютъра?! Помислих, че има нещо общо с моя мини кръстоносен поход за поставяне на компютрите върху, а не под масите.
понеделник, 18 февруари 2008 в 12:04
@Дагърстаб:
Благодаря за алерта! Изречението в получерен шрифт наистина не е вярно и веднага ще се погрижа да се оправи. Занапред няма да се допуска в цитирания блог да се публикува информация, която не е добре проверена за достоверност.
Никой не е застрахован от грешки. Вероятно и вие сте допускал такива.
@Стефан:
Винаги съм казвала, че е по-лесно да осмееш и охулиш някое начинание, отколкото да го приемеш, а човешката природа все търси лесното, нали така
С този “просълзяващ” ви блог се опитваме да раздвижим учебния процес и да мотивираме студентите си. Лошо ли е?
Вярно, допуснали сме грешка, станали сме за смях - но опитайте се да приемете идеята, а не да тръгвате веднага на кръстоносен поход.
Един от авторите на блога.
понеделник, 18 февруари 2008 в 12:32
Готово, оправихме грешката
понеделник, 18 февруари 2008 в 13:25
Безумно права си. Доста по-лесно ми е да осмея това, че някой е тръгнал да пише “за компютъри” с журналистки замах (разбирай: без въобще да проверява какво говори) отколкото да го приема напълно в реда на нещата. По същия начин, по който ми е трудно да приема, че цитира “просълзяващ”. А аз написах “насълзявам”. Малка разлика, признавам, ама я чувствам значима
.
И както и да ти чета коментара, все предполагаш че “не приемам” начинанието ти. Или изобщо, че ми пука за него
. Ние се смеем на как си се издънила като си писала за самото писане, вместо за фактите които искаш да покажеш, а ти ни казваш, че сме “тръгнали на кръстоносен поход”. К’во направи, начи? Малоумна фактическа грешка, цитира ме грешно, сложи ми думи в устата (или “под пръстите”
че и ни нарече кръстоносци. Много нахално.
С този “кръстоносен” пост daggerstab опита да поразсмее читателите си малко и да ви накара да мислите като пишете. Лошо ли е?
Вярно, отговори с приповдигнат тон, направи го много наално - но опитай да приемеш, че не само не ни интересува твоето начинание (успех с него), не само не сме тръгнали и на кръстоносен поход, а че и отговора ти е изключително тъп начин да се възстановиш след изключително тъпа грешка.
Един от нечетящите блога.
понеделник, 18 февруари 2008 в 13:35
Всъщност, “кръстоносен” се отнасяше за нещо друго - че бях тръгнал да пиша пост за съвсем друго събитие, от онези, които събирам в категорията The Last Crusade, но докато си цъках из bg.wordpress.com се натъкнах на горния бисер, който ме разсмя и желанието да размахвам меч под портите на Йерусалим ме напусна.