(Законно) безплатна книга за медицинските изпитания

Как медиците разбират кои видове лечение са ефективни? Защо се разбира твърде късно, че някои лекарства са неефективни или вредни (прочутия “Талидомид”, например)? Какво отличава днешната медицина от онова, което е минавало за “медицина” преди няколко века? Какво означават изразите “evidence-based medicine” и “double-blind controlled trials”, които някои лекари и учени-медици повтарят като мантра?

“Testing Treatments” е предназначена за обикновените хора и поради тази причина е написана на достъпен език. И е от онези научно-популярни книги, предназначени не да задоволят любопитството на читателите си, а да дадат разбиране за тясно свързан с “реалния живот” проблем (затова и съм бутнал този запис в категорията “Защита на потребителя”).

“Testing Treatments: better research for better health care”, Imogen Evans, Hazel Thornton, and Iain Chalmers

Книгата може да се изтегли във формат PDF от сайта (само 750 KB) напълно законно, защото се разпространява под условията на най-малко ограничаващия вид договор на Криейтив Комънс, Creative Commons Attribution 3.0 Unported.

Щракването на корицата вляво води до директната връзка за изтегляне.

Книгата е малко над 100 страници. Кратък преглед на засегнатите теми има във въведението:

In Chapter 1 we describe how some new treatments have had harmful effects that were unexpected; the hoped-for effects of others failed to materialise; and some predictions that treatments would not work were proved wrong. Furthermore, some useful results of research have not been applied in practice. In Chapter 2 we highlight the fact that many commonly used treatments and screening tests have not been adequately evaluated. Chapter 3 gives some ‘technical details’ – here we outline the basis for fair testing of treatments, emphasising the importance of paying attention to reducing potential biases and taking
account of the play of chance; this chapter also introduces concepts such as randomised clinical trials and placebos, and the need to review systematically all the relevant evidence. In Chapter 4 we describe some of the numerous uncertainties that pervade almost every aspect of healthcare, and how to tackle them. Chapter 5 contrasts the key differences between good, bad, and unnecessary research into the effects of treatments. In Chapter 6 we point out how much of the research that is done is distorted by commercial and academic priorities and fails to address issues that are likely to make a real difference to the well-being of patients. Chapter 7 maps what patients could do to ensure better testing of treatments. And in Chapter 8 we present our blueprint for a revolution in testing treatments – practical measures that could be started now to bring this about.

Изкопано от Bad Science.net, колонката на Бен Голдакър. А аз вече успях да стигна до Chapter 5, така че добавете и моята дума към неговата, че книгата е хубава.

Резервоар от злост

Стара метафора, датираща от тъмните ми тийнейджърски години (не че бяха толкова отдавна): Има поне два начина да се справиш с отрицателните емоции, които околния свят ти стоварва* - да ги излееш обратно в него (често върху цел, която няма нищо общо с причинителя) или да ги погребеш в себе си. Е, аз бях възпитан да бъда Добър човек и избрах втората опция** - построих в сърцето си кладенец, с дебели стени и тежък капак, в който събирах отровна черна утайка. Кладенецът го има и до днес, макар да съм… пораснал малко, и от време на време се случва предпазните му клапи да изпускат. Как изглежда резултатът отстрани зависи от конкретния случай и от това точно колко контрол съм успял да запазя.

Всъщност, това е една от причините да поддържам този блог - да служи за отдушник, предпазен клапан, място, където мога да отработвам някои неприятни емоции. За щастие, “Страната” изпълнява тази си функция относително рядко. Ако обаче се натъкнете на пост с представка “Бяс:” в заглавието и съдържание, което ви кара да се притесните за психическото състояние на автора, бъдете спокойни - аз съм си наред, просто вентилирам някои неща.

---

*Не смятам наистина, че е вярно или че са само толкова - все пак, това е от тийнейджърските ми години.
** Наглед е по-тъпа от първата, но пък първата има склонността да бъде контрапродуктивна - случва се излятото навън да се завърне с лихви.

Ограденият град Коулун

Днес след тежкия обяд се пльоснах да храносмилам с “Идору” на Уилям Гибсън в ръка и за пореден път се зачудих какъв по дяволите е този Забранен град, около който се върти част от действието. Този път обаче осъзнах, че имам достъп до Интернет.

Първото търсене обаче отведе в задънена улица - “Forbidden City” връща само Имперския дворец в Пекин, ъ-ъ, Бейджин. “Благодарностите” в началото на книгата обаче ме насочиха към едно име - Коулун. Започнах да изпробвам различни варианти на изписване… Малко по-късно бях в Уикипедия, в статията за полуостров Коулун, а тя се оказа на едно щракване до статията, която всъщност ми трябваше.

Та, градът всъщност е “ограден” и не знам кой е измислил това “забранен” - авторът или преводачът. Ето статията в Уикипедия на английски език, има малко снимки и препратки към други сайтове:

Wikipedia » Kowloon Walled City

Мисля, че разбирам защо Гибсън се е впечатлил толкова от него. Обаче като човек отгледан в български бетонен зайчарник изпадам в недоумение що за човек би искал да живее на подобно място (говоря за героите на романа). Е, Айзък Азимов е бил клаустрофил, но не ми се вярва това да е идеалът на бъдещето…

Блогът като причина да те уволнят от CNN

От TV Tropes Wiki знам, че Новите Медии са Зли, или поне така искат да си мислим хората от старите медии. Този текст хвърля малко повече светлина върху това какво се случва в черепните кутии на някои, ъ-ъ, важни хора от телевизионните компании, когато се сблъскат с непознатото:

Deus Ex Malcontent » Say What You Will (Requiem for a TV News Career)

Не точно случаен цитат:

As far as CNN (and to be fair, the mainstream TV press in general) believes, it still sits comfortably at the top of the food chain, unthreatened by any possibility of a major paradigm shift being brought to bear by a horde of little people with laptops and opinions. Although the big networks recognize the need to appeal to bloggers, they don’t fear them — and that means they don’t respect them. Corporate-think dictates that the mainstream television press as a monstrous multi-headed hydra is the ultimate news authority and therefore is in possession of the one and only hotline to the ghosts of Murrow and Sevareid. Sure those bloggers are entertaining, but in the end they’re really just insects who either feed off the carcasses of news items vetted through various networks or, when they do break stories, want nothing more than to see themselves granted an audience by the kingmakers on television.

This, of course, is horseshit.

(Препратките към Уикипедия са поставени от мен. - Бел. Dagg.)

Забавно.

xkcd: Това трябва да си го сложа за герб

Всъщност е малко голямо за герб, но мисля да го принтирам и да си го окача на стената:

© Randal Munroe, 2008. Some rights reserved - CC-BY-NC v2.5

Скритият коментар в атрибута title - “What do you want me to do? LEAVE? Then they’ll keep being wrong!”.