- Искаш ли да си прекараш добре? – чу се глас от един вход.
- Доколкото мога да преценя – отговори Форд – вече си прекарвам добре. Благодаря.
- Богат ли си?
Това накара Форд да се разсмее.
Той се обърна и разпери широко ръце.
- Изглеждам ли богат? – каза той.
- Не знам – каза момичето. – Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специална услуга за богати хора.
- Така ли – попита Форд заинтригуван, но с повишено внимание. – И каква е тя?
- Казвам им, че е окей да си богат.
[...]
Форд спря и впери поглед в тъмния вход.
- Ти какво? – попита той.
Момичето се засмя и излезе малко извън сянката. Беше високо и притежаваше тази самоуверена свенливост, която е страхотен трик, ако я можеш.
- Това е големият ми номер – каза тя. Имам научна степен по социална икономика и мога да бъда много убедителна. На хората им харесва. Особено в този град.
(Дъглас Адамс, “Сбогом и благодарим за рибата”; превод Владимир Германов, в рамките на изданието на “Пътеводител на галактическия стопаджия” на ИК “Бард” от 2002 г., ISBN 954-585-336-0)
Мдаа, кой каза, че от хуманитарното образование няма полза.
А “заинтригуван, но с повишено внимание” ми напомни, че е крайно време да си поръчам “Пътеводителя” от Амазон, за да не се чудя дали подобни неща са дело на превода или присъстват в оригинала. В същото издание името на това продължение е написано на съответното място като “So Long and Thanks to All the Fish”. Ще си позволя да вметна едно “Няма защо” от името на рибите.





В оригинала е “intrigued but careful”. Пропуснал си точно любимия ми момент със застреляния басист…
Иначе рекламата и пиара също са към хуманитарното образование;)
Благодаря! Моментът с басиста го съкратих да не раздува цитата – все пак не беше свързан със самия разговор.
Чудя се какво ли е било мнението на Дългас Адамс за икономистите…