…или поне на разни дребни гадове, които се натискат да заемат мястото му.
Уеб-каунтъри. На български – броячи на посещения. Малки, ненатрапчиви правоъгълници в полетата на сайтовете, които след известно време хората престават да забелязват.
Днес случайно ми се наби в очите как на един блог са се нароили три-четири такива. Първата ми реакция беше да се подсмихна – явно на собственика му статистиките на УърдПрес не са достатъчни и иска извънредно точна информация за посещаемостта, получена от няколко независими източника.
После обаче в ума ми просветна сигнал за тревога – сред броячите беше и този на Tyxo.bg, а те имат мръсния навик да правят статистиките си публично достъпни – заедно с информация за реферерите на посещенията, IP адресите и браузърите на посетителите.
Не знам каква е причината – дали са некомпетентни идиоти с бъглив софтуер, дали по подразбиране скриването на статистиките е изключено и по-недосетливите им потребители не го включват*, или просто не им пука. Възможно е и да не са единствените, които изнасят такава информация по подобен начин, досега просто не съм се заглеждал много-много по сайтове за броячи.
*Което отново означава, че са некомпетентни идиоти с некадърно написан софтуер.
Това ме накара да се замисля. Нямам нищо против собствениците на сайтовете да разбират, че съм ги посетил, дори съм склонен да го призная за някакъв вид тяхно „право“ (във всички случаи логовете си остават по сървърите). До каква степен обаче „трети лица“ имат право да събират тази информация за мен и да правят каквото си искат с нея? (В случая с Тиксо.бг – да постъпват безотговорно с нея?)
Което съответно повдигна въпроса „А аз мога ли да направя нещо срещу тях?“ Амии… ДА.
За да работят повечето броячи, клиентите им трябва да сложат на сайта си код, който предизвиква извикване на картинка (често динамично създавана) от сървъра на брояча всеки път щом браузърът на някой посетител зареди тази страница. По този начин броячът получава информация за посетителя и автоматично я добавя към списъците си. Ако се блокира опитът за връзка, броячът остава на тъмно.
Използва се извикване на изображение, нали така? Е, Огнелис включва възможността да се забранява зареждането на изображения от дадени сайтове:
(Менюто Tools » Options… » табът Content » Бутонът Exceptions… срещу Load images automatically. Не знам как са в българския превод.)
За да видя точните адреси се наложи да бръкна в кода – тук Лисицата отново се оказа полезен – защото ме примързя да щракам няколко пъти и да избирам Properties от менюто. И добре че ме примързя – благодарение на ровенето в кода разбрах, че един от броячите освен банера си показва и микроскопично, невидимо за просто око изображение с размер един на един пиксел.
Нахаках всички в горния диалог, броячите изчезнаха от очите ми, а аз изчезнах от списъците им. Вероятно съм преоткрил топлата вода – подозирам, че дори има разширение към Огнелис с точно такова предназначение – но удоволствието от тези неща е да си го съобразиш сам и сам да го вкараш в действие.
Дагърстаб : Големият брат – 1 на… депресиращо много. Нищо, дори и малките победи са важни…
Послепис: Така и така съм подхванал темата, как се изключват реферерите в Огнелис (for Dummies™):
- Пишеш about:config в полето за адрес и отваряш съответната (служебна/системна) страница
- Пишеш header в полето за търсене
- В отфилтрираните резултати намираш реда
network.http.sendRefererHeader - Десен бутон върху него, избираш Modify
- В прозорчето, което се отваря, заместваш стойността с 0 и щракаш OK.
- Поздравления – Огнелис вече не праща информация за предишната посетена страница.





Здравей! Трябва да призная, че с интерес следя блога ти, от доста време. Днес мога и аз да добавя нещо.
Много полезно нещо е разширението Adblock ( http://adblock.mozdev.org/ ), с което е достатъчно да се „дясно-щракне“ на дадена картинка, да се променят разните променливи на „*“, за да изчезне вовеки тази реклама и/или брояч.
Също, ако се щракне на едно бутонче в лентата за състоянието (statusbar), то извежда всички елементи, подходящи за блокиране, така че може да се забранят картинки, скриптове и кадри (iframes). Някои наистина са невидими.
Колкото издателите (наистина) имат право да искат да знаят кой ги посещава и откъде идва, толкова и читателите имат право да изберат колко информация за себе си да разкрият.
Така, така, аз напоследък съм обявил война и на рекламите по сайтовете, и adblock-а е най-мощното оръжие. Така, както мога да изключа телевизора или да превключа канала, когато има реклами, трябва да имам „копче“ и за интернетските.
Я! Два коментара на куп. Това вече е събитие.
Благодаря за Adblock-а, ще го пробвам.
Интересно дали това тук е реакция към моя пост.
„това тук“ бе реакция на статия във в. Капитал.
Но именно благодарение на тия броячи, които гледат и ми казват кой ми е влизал в сайта и какво е гледал, аз стигнах до тук и прочетох поста ти
Да, нарочно оставих адреса в нормален вид. Връзките към сайтове, за които не искам да ме издирят по реферера, ги „дереферирам“.