Вчера на излизане от метрото ми бутнаха в ръката листче. Очаквах, че ще е поредната реклама на езикова школа (толкова са ми досадили вече, че на последния му обясних подробно колко години съм учил в езикова гимназия. Така де, защо само аз трябва да страдам? 
), но за моя изненада, първата дума, която ми попадна пред очите беше „Библейски“. Листчето вече беше на път за най-близкото кошче (Пазете България чиста!), но ми хрумна, че: а) имам скенер; и б) определени подробности от текста заслужават публикация в този блог:
(всички права са запазени, който и да е автора 
)
Ха, за пръв път виждам превод на born-again на български – или по-точно нещо, за което авторът му си мисли, че е превод . (Само между другото, тази фраза в православната Библия е „роден свише“, протестантите обаче явно си настояват на „отново“.) Главната забавна подробност обаче е, че за да откриеш кой организира въпросното мероприятие ти трябва лупа – логото „Good News Mission“ е сбутано на дъното, а под него с още по-ситни букви е написан адрес на уебсайт, чийто домейн от първо ниво (окончанието .kr) принадлежи на… Корея! Значи затова момичето, което ми връчи въпросната брошура беше с определено… не-индоевропейски вид.
Което води до друг въпрос – какво по дяволите търсят корейски мисионери на другия край на света? Протестанти си имаме и в Европа. Повърхностен преглед на сайта им не разкри към коя деноминация се причисляват, но първоначалната организация е била вдъхновена от „Norman Grab“ (вероятно Norman Grubb – не се шегувам, тези хора наистина не са проверили как се пише!), член на „World Evangelical Crusade“, тоест Worldwide Evangelisation Crusade – да, пак проява на некомпетентност . Любопитно ще е да се види как БПЦ реагира на конкуренцията… Въщност, мога да предвидя как – с реч за ересите/верската толерантост, но след това вместо да си вдигнат четирибуквието и да се впуснат в (контра-)мисионерска дейност, ще се върнат към по-приятни занимания, като например сравняване на достойнствата на календарните системи. ‘Що ли си спомних за пословичния спор за ангелите и иглите…
Заговаря ме момиче:
- Do you speak English?
- Yes – усмихвам се аз, може и да ми излезе късмета с нея.
- Do you read the Bible?
„Oh, no. Nooo! Why did you have to ruin it…“ си мисля наум, а на глас казвам:
- Yes, I’ve read a big part of it. Sorry, I don’t like being a prisoner…
След малко се изясняваме, тя залепва плакат на български (явно още не го е научила) и продължава по пътя си.
Винаги ме е изумявало как тези хора отиват на ново място, а носят затвора си със себе си. Прекосяват целия свят, и защо – само за да замъкнат килията си (от която не излизат) там и да приобщят непознати хора към нея. Така се получава баланс: пътуващ затвор. Хем си се вкопчваме в религията, хем има място за новости и предизвикателства.
А корейският английски мисля, че ти е известен покрай StarCraft, така че неточностите считам, че са напълно разбираеми.
—-
Разни неща за мисионери, дето не съм сигурен дали не съм ги писал вече някъде (щото са първите ми асоциации, като стане дума за мисионери):
Кефят ме ония мисионери, дето ходят в костюмчета и дори като играят баскетбол са облечени в тях
(Всъщност малко бях изненадан, че изобщо играеха баскетбол, защото не съм сигурен дали Бог би го одобрил. Но може би именно заради това си стояха в костюмчетата, та да е ясно, че Бог е на първо място, знам ли).
А преди около 100 години в България е излязла една книжка, разказваща за трудностите на католическите мисионери (това май също съм го казвал вече някъде, ама нищо) – и за това, че някои народи според тях явно са „вродено демонични“. Примерът, който си спомням, са ескимосите, които като чули за Ада, решили, че е много хубаво място, тъй като в Ада е топличко, а идеята за Рая като градина (привлекателна само за народ, живеещ в пустинята като този на Моисей) съвсем не им се видяла толкова хубава
Книгата била пълна с подобни случки (трябва пак да питам баща си), които главно се въртят около възприятието на сьответния народ.
Православната църква се противопоставила на тази книга независимо от това, че в нея се разказва за неуспехите на католици, защото някак си решила, че в сърцевината си тя е заплаха не само за католиците…
Тези в костюмчетата май са мормони. Тук има доста интересно описание на мисионерската им организация.
Историята за ескимосите и ада подозрително ми звучи като градска легенда. Ще се разровя.
Засега съм изкопал само статия от списание „Тайм“ от… 25 май 1959 година:
Eskimo Deacon
Изглежда католиците са се издънили, за разлика от англиканската църква. Причината обаче е не ада, а: „…partly because the Eskimo is an individualist. ‘He just won’t let anyone tell him what to do. He doesn’t readily subject himself to the discipline required of a Catholic.’“
Впрочем (съвсем вън от темата) споменатата уникална памет на ескимосите е характерна за всички народи, които не използват (или рядко използват) писмена реч.
Те запомнят много добре всякакви разкази и подробности, защото нямат „грамотността“, която ни кара да НЕ се напрягаме и да разчитаме на бележки.
Източникът ми за това твърдение са книги на Ерих Фром (психология, социология).
Наистина е интересно явлението мисионери от Корея. Въобще християнството в Корея. Познавам доста корейци тук и всички са християни от различни деноминации. Предполагам, че и при тях политическото/идеологическото деление е подобно на Виетнам, където в Южен Виетнам са преобладавали католиците (и в САЩ са съответно повечето от едновремешните имигранти-бежанци от войната). На фона на ниската религиозност от всякакъв тип в Китай. Ще взема да проуча повече за християнството в Корея. http://en.wikipedia.org/wiki/Christianity_in_Korea