Радий под топките и лимонадка с радон
сряда, 27 юни 2007 от Daggerstab
Някъде преди цялата истерия с атомната бомба, Третата световна, “ядрената зима” и фобията към всичко, което кара гайгер-мюлеровите броячи да тиктакат, хората изглежда са имали коренно различно отношение към радиоактивността. В смисъл… днес едва ли някой доброволно би си привързал източник на радиация под топките, с мисълта, че това ще бъде благотворно за здравето му. Всъщност, като знам колко откачени алтита има, нищо чудно и да се намери такъв. След като съществуват отричащи HIV/СПИН, би трябвало да има и идиоти, които вярват, че електромагнитното излъчване от Wi-Fi мрежите е по-вредно от гама-лъчите.
Казано накратко, през почивните дни попаднах на сайта на колекцията от исторически инструменти на музея за медицинска физика в Оук Ридж, Тенеси. За разлика от скъпернически бледите сайтове на доста други музеи, този включва огромен онлайн музеен каталог, със страница за всеки експонат, организиран по раздели. А разделите и експонатите са наистина много. И всички до един - свързани по някакъв начин с радиоактивността.
Ако сте дизайнер на игри и искате да знаете как са изглеждали гайгеровите броячи на американската “Гражданска защита” през 1950-те, или просто страдате от нездрав интерес към всичко, което свети с неестествен цвят в тъмното, сайтът е неоценим.
Вероятно най-забавният раздел е Radioactive Quack Cures (”Радиоактивни шарлатански цярове”). Спокойно, почти стигнахме до радия под топките
, но първо трябва да вметна кратка историческа справка:
В началото на 20-ти век учените започват да научават все повече за радиоактивността и радиоактивните материали. Съпътстващо откритие е, че водите на някои лечебни извори са радиоактивни - някъде под земята изворът мие соли на радиоактивният метал радий, в резултат на което във водите му е разтворен радиоактивният газ радон, продукт от естественият ядрен разпад на радия. Тогавашните лекари решават, че здравословното влияние на изворите се дължи именно на радиоактивността - някой си доктор Си. Джи. Дейвис пише в Американският журнал за клинична медицина, че “Радиоактивността предпазва от лудост, предизвиква благородни емоции, забавя остаряването, и създава великолепен младежки радостен живот.”
Пак добре, че в оригинала е използано joyful, а не gay, ‘щото съвсем щях да падна от стола.
Резултатът е, че радият и радонът излизат на мода - предприемчивите търговци започват гордо да слагат “радиева” и “радиоактивна” в имената на минералните бани и да произвеждат радиоактивни здравни продукти. Ето няколко примера из колекцията на музея:
- Радиеви таблетки “Ариум” - симпатичната кутийка съдържа 42 (!) таблетки от “истински радий”. “Взимайте по две таблетки с чаша вода преди или всяко ядене…”
- “Радиев хляб” - замесен с радиоактивна вода от изворите в Санкт Йоахимстал (тогава в Германия), самият той не е бил особено радиоактивен.
- Радиоактивна паста за зъби “Дормад” - произвеждана в Германия по времето на Втората световна! “За да бъдат зъбите ви ослепително бели и излъчващи гама-лъчи!” (Това вече си го измислих.
)
- Плочка NAC - произвеждана в Япония, патентована в САЩ и Европа. Съдържа уранова руда. Предназначена е да се слага в пакет цигари, за да намалява чрез излъчването си количеството на вредните съставки (или така поне твърди производителя). Произвеждана през… 1980-те и началото на 90-те!
- Радиеви супозитории “Вита” - или иначе казано, ъ-ъ, ректални свещички.
Предназначени са за “Слаби, обезкуражени мъже” с проблеми със “жлезите”, за “възстановяване на половата мощ”. (”Всички [поръчки от тази фирма] са били доставяни в обикновени опаковки за конфиденциалност.”) Интересно дали в наши дни ще се намери пазар за радиоактивна виагра… - Радиендоктринаторът се е продавал в луксозна кожена кутия със златен релеф отвън и кадифено гнездо вътре. Самият Радиендоктринатор представлява позлатена метална кутийка с размерите на визитник, съдържаща няколко парчета пореста хартия, напоени с радий. Били са достатъчно радиоактивни, че да се наложи да ги махнат, за да могат спокойно да го изложат в музея. А как се е използвало това чудо? “МЪЖЕ - Поставете Радиендоктринатора в джоба на този адаптор, с прозорчето нагоре, към тялото. Носете адаптора като всеки ‘атлетски бандаж’ (…). Това поставя инструмента под скротума, където трябва да бъде. Носете през нощта. Облъчвайте според напътствията.” (получерният мой)
Ако се чудите що за идиот би си сложил радий под топките, известен е поне един - създателят на тази гадост, някой си Уилям Джей. Бейли, който използвал ентусиазирано всички радиактивни продукти, произвеждани от него. Умира през 1949 година, на 64 години, от рак на пикочния мехур. Ако го ексхумират, сигурно ще свети…
Пиенето на радиоактивната вода от тези извори се считало за особено здравословно, но радонът има доста къс период на полуразпад, така че не можеш просто да си налееш вода от извора и да я занесеш вкъщи - газът ще изфиряса, ако живееш по-далеч (за разочарование на търговците, които с удоволствие биха продавали бутилирана). Решението са различни уреди за обогатяване на водата с радон - или съдове, съдържащи радий, в които водата се оставя да престои, или “радиеви еманатори”, които да се поставят в съдове с вода (популярно название на радона тогава е било “еманация на радия”). Колекцията на музея е фрашкана с такива - този Radium Emanator Filter Jar например. Основният източник на радиация в него не е запазен, но жълтото стъкло, от което е направен, съдържа уран - резултатът е появяващото се при ултравиолетово осветление приятно зелено сияние, така познато от десетки компютърни игри! (дясната снимка)
Sparklet Syphon си е най-обикновен сифон за газирана вода, само че освен обичайните капсули с въглероден диоксид под налягане, за него са се продавали и капсули с радон. Просто си представям как весело детенце с прическа от 30-те бодро изнудва майка си да му направи лимонада със “специалния газ”… Бррррр… Аз лично предпочитам напитки, които “искрят” само в преносния, а не в буквалния смисъл.
Край. Затварям сайта на музея, защото вече ми се причува тиктакане на гайгеров брояч. Очаквайте ново включване след като изляза от душовете за обеззаразяване. Което вероятно означава някъде през следващата седмица…







Гледал съм някакъв документален филм, не помня заглавието, където някакъв учен от времето между войните демонстрира на журналисти “интересни ефекти” с радиоактивни материали. Разнасяше ги общо взето с голи ръце и изглеждаше доста доволен от себе си.
И познай от какво са умрели Мари Кюри и дъщеря й. За мъжа й получаваш 100 бонус точки
Чувал съм, че алхимиците са поглъщали капки живак за потентност… Така че нищо ново под слънцето
странно звучат коментарите,но сум чувал,че някои растениа,натрупват радио-елементи вув листната маса. мотзе и за човек да не е вредно това,ако консумира МНОГО МАЛКИ дози от такива растениа. все пак РАСТЕНИЕТО натрупва вув някаква форма(химическо суединение),и е нормално и човешки организум да прави сустото,но мотзе и да е верно това,че от БИО-СУЕДИНЕНИА,е наи-добре да поступва вув човека.
[Добавка от Daggerstab - оригиналният коментар беше на шльокавица, претърпя "превод" с конвертора на Петко, правописът е запазен.]
По принцип изтривам коментарите на шльокавица, в случая реших да направя изключение и да го “преведа” на кирилица. Не че това подобрява особено изказа…
Всички растения натрупват радиоактивен въглерод-14 — това е в основата на радиоизотопното датиране в археологията. Сещаш се къде отива той, когато го погълне човек или животно. В интерес на истината обаче, по-значим виновник за естествената радиоактивност на човешкото тяло е калий-40. Съдържа се в малки количества във всички храни, съдържащи калий.
Тук има описание на опитна постановка за измерване на гама-лъчите, излъчвани от човешкото тяло заради калий-40.