Jumping on the Bandwagon…

…or rather, blowing it up with an RPG.

Предупреждение/оправдание: този пост бе започнат в петък, изоставен, и в крайна сметка завършен в неделя вечерта. Междувременно се случиха някои неща, които не съм отразил.

Ако не сте в час със събитията, които през последните няколко седмици се случват на фронта на “войната с пиратството”, късо резюме:

Повечето български торент-тракъри преминаха на сървъри в чужбина, вероятно за да избегнат евентуални проблеми със закона. Които е нормално да се очакват, ако 99% от торентите, които тракваш, са с несвободно, т.е. незаконно съдържание. (Пояснение – законите, на които се подчинява даден сайт се определят от това къде се намира сървърът, на който е разположен.)

Верни на принципа “след дъжд – качулка”, ГДБОП се опитват да затворят тракърските сайтове:
- нахлуват в офиса на бившия собственик на един от тракърите и заплашват, че ако сайтът не спре, ще конфискуват техниката на фирмата за проверка (което би довело до наистина бърз фалит на въпросната фирма, поне ако се вярва на това тук) Сайтът все пак е спрян на добра воля от сегашния му собственик.
- Собственикът на друг тракър пък е арестуван за 72 часа, “за да не може да унищожи важни за следствието данни”. Сайтът продължава да работи, но…
- БТК (като доставчик на интернет) спира достъпът на абонатите си до него.

Резултати: организиране на митинг и много, много шум по блогове, форуми, села и паланки…

Следва моето мнение по въпроса. Моля, преди някой да тръгне да пише гневни коментари, да го прочете докрай и да е сигурен, че е разбрал…

Изглежда всички (т.е. всички, чиито мнения съм успял да прочета) смятат, че “органите на реда” са постъпили неправилно, но май много хора не са наясно какво точно е неправилното. А в тона на някои от онези, които са наясно, се долавят и същите подбуди като тези на първата група.

Има и трета група – на тотално неориентираните, които обаче много държат да кажат нещо. Е, засега съм се натъкнал само на един екземпляр от тази категория, но не се съмнявам, че има и други. Този текст се посвещава на тях, с надеждата да се ориентират, поне малко.

За начало, късо въведение в техническата част на системите за файлов обмен (да се пропуска от хората, които знаят тези неща):
Имаме интернет-потребители А и Б. Имаме съдържание Я. Как да прекараме Я от А към Б?
Класическият модел на Интернет предполага използването на сървър – мощен компютър с голямо дисково пространство, специализиран в това да предоставя съдържанието, намиращо се в него, на всеки (или почти всеки) потребител, който се свърже с него. За да стигне Я от А до Б, А трябва да “качи” Я на сървъра, а Б – да го “свали” оттам.

При peer-to-peer (p2p) мрежите “посредникът” е елиминиран – информацията се предава директно от “другарче на другарче”.

Торентите са форма на p2p мрежи, при която и получателят, и изпращачът могат да са повече от един – съдържанието Я се разцепва на части. Така А може да тегли от Б, В и Г едновременно различни фрагменти от даден файл, догато Е тегли от А фрагментите, които А вече е изтеглил. Резултатът е повишаване на производителността на връзката и намаляване на ефективността на антипиратските мерки.

За да работи торент мрежата обаче, А трябва да знае как да се свърже с Б, В и Г и че те имат един и същи “пакет информация”, от който А се интересува. Това става чрез сървър, който следи (на английски – “track”) торентите, тоест обменяните потоци от информация – ето ви го и торент-тракърът. (Всъщност, може да се мине и без сървър, но системата би била силно затруднена.)

Край на техническата част. Следва малко философстване за моралната страна на технологията:

Peer-to-peer мрежите, като такива, не са неморални, нито незаконни и трябва да останат такива. Торент мрежите, като такива, не са неморални, нито незаконни и трябва да остават такива. Аналогия: пощенските услуги като такива също са морално неутрални – по пощата може да се изпрати както колет със салам, така и писмо-бомба. Както винаги, проблемът е не в технологията, а в начина, по който се използва.

Но поддържането на тракър, изцяло посветен на пиратско съдържание вече е (оспоримо) не-морално. И нека собствениците на такива не се правят на ударени, както правеха “безплатните сървъри” едно време, под предлог, че не могат да знаят какво качват хилядите им потребители в сметките си. Ако в тракър има тематичен каталог, позволяващ на потребителите бързо и удобно да намират филми и да коментират предложените заглавия и добавянето на торент става само с изричното одобрение на администрацията, действията на създателите му съвсем основателно могат да се считат за съучастничество в престъп… нарушение на закона.

И стигаме до ГДБОП, техните действия и реакцията към тях…

За мое съжаление, май основният мотив на повечето хора да надигнат глас е това, че са им отрязали достъпа до незаконно съдържание – достъп, с който са свикнали и дори някои от тях считат за някакъв вид “свобода”. И когато паднаха тракърите започна хленч, достоен за наркоманче, на което гадните пънкари са разсипали дозата…

Моята реакция в тази посока – отрязването на достъп до съдържание, до което не би трябвало да имам достъп – беше свиване на рамене. “Днес има, утре няма, вдругиден ще има пак”. Аз пък няма да мога да гледам заради това Ladyhawke в събота, но няма да умра от това, нали?

Подтип на тази реакция е реакцията “Бял пират” – пират, който смята, че не върши нищо нередно, или се опитва да внуши това на себе си и на околните. По това се различават от нормалните пирати, които знаят, че вършат нещо нередно, но не им пука особено и не претендират за морална чистота.

Към тази категория принадлежат хората, които твърдят, че авторското право/правото за произвеждане на копия (copyright) е отживелица, или, в по-мек вариант – че “разпространението на защитени материали в интернет за лични цели, без някой да печели от това” трябва да е разрешено от закона.

Ако обаче подобна формулировка стане закон, той не би бил приложим. Защото е много трудно да направиш така, че от прекарването на един филм през Интернет да не спечели никой. Най-малкото, от трафика ще печелят интернет доставчиците, които получават не само такси от крайния потребител, но и такси за прекарване на съдържание до друг доставчик (препоръчва се на читателя да хване някой спец и да изкопчи от него принципа на работа на т.нар. BG-peering, мрежата между доставчиците). А доставчиците са най-малкият проблем… Нужно ли е да напомням за един “безплатен сървър”, който въведе абонамент чрез SMS за търсачката си? И за рекламните банери, появяващи се по торент-сайтовете? Или рекламата на сайт с хиляди посещения дневно са “скромен доход, необходим за поддръжка на хардуера”? (цитатът е продукт на моя сарказъм, не истински )

Що се отнася до “изживелият времето си” копирайт… явно някои хора са забравили (или никога не са се замисляли) как работи съвременната филмова/софтуерна/гейм индустрия Преднамерено съм споменал три от най-големите дялове пиратствано съдържание. За опресняване на паметта:

Разработката на продукт – игра, компютърна програма, филм – изисква средства и труд. За да се появи даден продукт на бял свят е необходимо тази начална цена да се покрие от някого. Обикновено това са хора, които имат “бол пари” и могат да ги вложат в нещо, като очакват, че това “нещо” ще се продаде и ще донесе достатъчно приходи, за да покрие вложеното от тях, т.е. ще се изплати и ще донесе печалба. Ако даден тип продукт носи определено количество печалби, неизгодно да се влага повече от определена сума пари в него. И ако “свободното” разпространение стане повсеместно, печалбите от филми/софтуер/игри ще паднат, повличайки със себе си бюджетите на снимащите се/разработващите се продукти. Иначе казано – край на суперпродукциите с милионен бюджет. Което не е непременно нещо лошо, но “белите пирати” ще се размрънкат отново, чудейки се какво е станало с “качествените” филми… Варианти на “Тва е няква тъпа нискобюджетна продукция” могат да се чуят често сред хора, които биха искали да имат “свободата” на достъпа до шедьоври на съвременната кинематография като “Призрачен Ездач” (Sarcasm alert! ), без да им пука, че снимането на подобни… филми струва доста пари.

А ако правото на “свободно разпространение и използване” не се отнася за всички, тоест, важи само в определени юрисдикции… даа, “нека тъпите американци си плащат за тъпите холивудски филми, ние ще ги гледаме безплатно, нищо че са тъпи”. “Десните” би трябвало да побеснеят от подобно… неравенство. Все пак, идеята, че някой бачка с надежда да продаде нещо, а друг го ползва безплатно, би трябвало да изкара (и изкарва) пушек от ушите на доста капиталисти.

Освен “Копирайт. Копирайт! Мразим го, Бессссценно!” се чу и друго стандартно оправдание – “Няма ли си ГДБОП друга работа, че се занимава с това?”. Има си. Но освен с нея, ГДБОП трябва да се занимава и с тази – това, че престъпникът Х все още се разхожда на свобода няма нищо общо с това, че сайтът Y усърдно улеснява достъп до незаконно съдържание.

И споменавайки ГДБОП, стигаме до истинския проблем в случая – мотивите и методите на “органите на реда”, използвани в конкретните случаи…

(Продължено в неделя)

Мотивите са съмнителни по няколко причини – поне за мен основната е, че това е България и тук почти никой не върши нещо само защото трябва да го свърши, особено държавните служители. Съмнявам се, че в основата на действията на въпросните служби е желанието им да наложат спазването на буквата, или дори духа на закона… Най-вероятно става дума за поредното “отбиване на номера” и демонстрация на усърдие, за да бъде извадена България от черните списъци. За една-две години, докато каруцата не свърне пак в същото блато… Има го и варианта някой да си е платил/задействал връзките, за да подтисне конкуренцията чрез избирателно прилагане на закона, както и този, в който някой е направил същото, но за да не го закачат.

Средствата… средствата са същинския проблем, но това може да бъде прочетено на други места. Причината да не може и тук – музата отлетя някъде при взрива, а аз трябва да вечерям.

Дулото на РПГ-то пуши. Подредил съм си чувалчета с пясък пред окопа и чакам насрещен огън…

Послепис – на знаещите английски, които се интересуват от проблема препоръчвам книгата “Свободна култура” на Лоурънс Лесиг. Електронният вариант се разпространява безплатно под Криейтив Комънс лиценз. Можете да я намерите на сайта на автора, тук.