DOSBox и малко инструкции за него

Ако сте геймър, принадлежащ към рядката категория “любител на ретро игри”, искате да се присъедините към нея или просто ви се е прищяло да си спомните детството с някоя отдавнашна игра, вероятно сте се сблъскали с проблема “Как да пусна игра, правена по времето, когато “як компютър” е означавало “486 на 66 MHz”, на моя компютър, чийто процесор има толкоз гигахерци, че не ги зная?” И остави херците, как по дяволите се пуска игра, правена за DOS под Windows XP? Е, някои игри тръгват. Но няма начин да тръгнат под някой Линукс, или не дай си Боже - под Mac OS.

Този проблем си има две решения. Едното - намирате стар компютър (аз си имам Celeron на 300 MHz, 160 MB RAM) с инсталиран MS-DOS (който се е пресели във Вечната Оперативна Памет мнооого отдавна) или Windows 95 или 98 (несъществуващи официално от малко по-скоро, което означава, че ще се наложи да пиратствате). Другото - намирате си емулатор, който работи на вашата платформа (техничарски жаргон за “конкретен вид компютър и операционна система”). А ЕмулаторЪТ с главна буква и определителен член е DOSBox.

DOSBox е свободен (което де факто означава, че е законно безплатен) емулатор, специализиран в пускането на досовски игри под други операционни системи (за незнаещите какво е “емулатор” - в случая това означава “програма, която будалка играта, че всъщност върви на доста по-стар компютър с друга операционна система”). Можете да се разходите до официалния му сайт, да прочетете славословията и да си изтеглите инсталационния файл за Windows. (Оттук до края на този пост приемаме, че сте потребител на Windows. Считам, че представителите на племето линукси са достатъчно оправни да се оправят сами , а любителите на Apple Macintosh са малцинство без право на глас )

Добрее, изтеглили сте си DOSBox, инсталирате го и… “Как по дяволите се работи с това нещо?” Отговор: за обикновения потребител - “трудно” (за мен е относително лесно, но аз съм напреднал потребител ) Остатъкът от поста не е упътване как се работи с DOSBox, а само решения на определени проблеми (които обаче са достатъчни за изпълняване на основната цел, с която въобще се занимавате с тази програма - пускането на стари игри). За останалото - RTFM!

Всъщност, и за този проблем си има две решения - едното е да се опитате да използвате инструкциите ми, другото - да си изтеглите някой интерфейс за DOSBox като D.O.G. или DOSBox Game Launcher и да се опитате да се научите да работите с него.

Пускане на игра чрез shortcut
Ако стандартната процедура по пускане на игра ви се струва много тромава (де факто обяснявате на емулатора, че трябва да създаде виртуално дисково устройство с корен директорията на играта, и чак след това я пускате), можете да съкратите време и усилия като създадете обичайният и любим Windows shortcut, който да задръства десктопа ви

Стъпка по стъпка:
1. Създавате си шорткът към DOSBox (или копирате този, който инсталационната програма създава в менюто Start) на десктопа (или където искате да е)

2. Отваряте го за редактиране (десен бутон и избирате Properties)

3. Намирате полето Target. В него има един дългичък текст, който не се побира в кутийката. Можете да си го редактирате там, можете и да го копирате в текстов редактор (например Notepad ) за да го видите целия. Само не забравяйте после да копирате резултата обратно в полето.

В общия случай, съдържанието на полето има вида:
“C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” -conf “C:\Program Files\DOSBox-0.65\dosbox.conf”

…само че оформлението на блога ми го пренесе на два реда. В червено съм оцветил частта, която не трябва да се пипа. В зелено - текста, където ще се правят промени. Технически погледнато, -conf е “параметър на командния ред” и в конкретния случай казва на DOSBox, че трябва да използва настройките в конфигурационния файл dosbox.conf. Конфигурационните файлове ще разгледам малко по-долу. Засега няма да променяме или изтриваме нищо, само ще добавяме нови неща.

4. За да пуснем игра през шорткъта, трябва да обясним на DOSBox къде е тя. Ако директорията/папката на играта е например c:\prehis2 и името на изпълнимия файл на играта е pre2.exe, значи пътя до нея е c:\prehis2\pre2.exe. Добавяме го в командния ред (т.е. съдържанието на полето Target) по следния начин:

“C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” “c:\prehis2\pre2.exe” -conf “C:\Program Files\DOSBox-0.65\dosbox.conf”

Кавичките около пътя са “за всеки случай” - ако пътят съдържа интервал (например ако минаваше през “Program Files”) обясняват на интерпретатора на командния ред, че това е един път, а не два различни аргумента (защото аргументите се разделят с интервали). Винаги слагайте кавички, иначе е възможно играта да не проработи - ако в името на папката ̀и има интервал…

А, като си говорим за кавички - това са обикновени, “прави” кавички ("). WordPress подменя тези, които пиша, с “леви” и “десни” за красота, но те не вършат работа в shortcut-а.

5. След като добавихме играта, да се замислим какво още искаме от DOSBox…

• Затваряне на прозореца на DOSBox при излизане от играта. Използва се параметърът -exit ето така:
  “C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” “c:\prehis2\pre2.exe” -exit -conf “C:\Program Files\DOSBox-0.65\dosbox.conf”

• Пускане на играта в цял екран. Това обаче може да стане само ако мониторът ви поддържа оригиналната разделителна способност на играта (забравете, ако мониторът ви е 19′ LCD). В противен случай ще се наложи да се позанимаете с конфигурационните файлове, както съм описал по-долу. Ако мониторът ви е малък, използвайте параметърът -fullscreen:
  “C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” “c:\prehis2\pre2.exe” -exit -fullscreen -conf “C:\Program Files\DOSBox-0.65\dosbox.conf”

• Да не се отваря конзолния прозорец на DOSBox при пускане на играта. Използва се параметърът -noconsole:
  “C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” “c:\prehis2\pre2.exe” -exit -fullscreen -conf “C:\Program Files\DOSBox-0.65\dosbox.conf” -noconsole

6. След като нанесете промените в командния ред в полето Target затворете прозореца като натиснете OK. Можете да преименувате шорткъта на нещо от рода на “Име-на-играта (DOSBox)”.

7. Пробвате дали работи. Ако не, псувате мен, създателите на DOSBox, пак мен, създателите на играта, отново мен и накрая се сещате, че можете да викате за помощ в коментарите на този пост.

Работа с конфигурационни файлове
Всяка игра е различна и реагира различно, щом е пусната под DOSBox. Някои не могат да се пускат на пълен екран, някои вървят бавно и трябва да им се укаже да се разбързат, на някои им трябват по-специални настройки на звуковата карта. А, това е още едно от хубавите неща на DOSBox - може да излъже играта ви, че към компютъра е прикачен архаичен Sound Blaster (една от първите звукови карти) вместо скъпоструващ седемканален усилвател или евтин, вграден в дънната платка звуков чип.

DOSBox си държи настройките по подразбиране във файла dosbox.conf, разположен в директорията/папката, където е инсталиран. Ако се налага дадена игра да върви със свои собствени настройки, ще се наложи да ̀и направите собствен конфигурационен файл.

Как става това:
1. Копирате dosbox.conf в папката/директорията на играта и го преименувате по подходящ начин - например име-на-играта.conf. За следващия пример ще използваме играта от горния, така че конфигурационният файл ще бъде pre2.conf.

2. Отваряте файла за редактиране (става с всеки текстов редактор, включително Notepad), нанасяте съответните промени (за това какви - по-долу) и го записвате.

3. Отваряте шорткъта, с който работите, и променяте пътя след параметъра -conf, така че вече да сочи към новия конфигурационен файл. В случая:
“C:\Program Files\DOSBox-0.65\DOSBox.exe” “c:\prehis2\pre2.exe” -conf “c:\prehis2\pre2.conf”

4. Затваряте шорткъта и го изпробвате. Вече споменах кого да псувате, ако не работи.

Какво може да се бърника в конфигурационния файл:

Скорост на играта. Или по-точно, липсата на такава. Максималната скорост на възпроизвеждане зависи от хардуера ви, т.е. от това колко мощен компютър имате. Майтапа е, че е възможно игри, правени за процесор на 33 MHz да влачат, ако са пуснати през DOSBox на компютър с процесор на 800 MHz. Каква обаче е текущата скорост на възпроизвеждане зависи от настройките на емулатора. При някои игри трябва да се увеличи, при някои - да се намали. Каква точно трябва да е скоростта се открива по метода “проба и грешка”: пускате си играта по “дългия” начин, с прозореца на конзолата. В заглавната лента на прозореца би трябвало да пише “Cpu Cycles:” и число (по подразбиране е 3000). Можете да си мислите за това като за “текущата ви скорост”. Увеличава се като натиснете Ctrl+F12, намалява се с Ctrl+F11. След като постигнете идеалното според вас число си го записвате някъде, затваряте DOSBox и отваряте конфигурационния файл.

Във файла намирате секцията [cpu], която би трябвало да изглежда така:

[cpu]
# core — CPU Core used in emulation: simple,normal,full,dynamic.
# cycles — Amount of instructions dosbox tries to emulate each millisecond.
# Setting this higher than your machine can handle is bad!
# You can also let DOSBox guess the correct value by setting it to auto.
# Please note that this guessing feature is still experimental.
# cycleup — Amount of cycles to increase/decrease with keycombo.
# cycledown Setting it lower than 100 will be a percentage.

core=normal
cycles=3000
cycleup=500
cycledown=20

Редовете, започващи с # са коментари. Интересува ни редът, започващ с cycles=. Заменете 3000 с числото, до което сте стигнали и запишете файла. Би трябвало да е готово.

Пускане на играта на пълен екран (fullscreen). Повечето по-модерни и по-големи монитори не поддържат разделителните способности, които някои стари игри изискват, за да тръгнат на цял екран. Например най-ниската разделителна способност на моя е 800 на 600 пиксела, а Master of Magic изисква 640 на 400.

Затова - първо трябва да откриете каква е минималната разделителна способност, която екранът ви поддържа. Десен бутон върху десктопа, Properties и в прозореца намирате секцията (таба) Settings В полето Screen Resolution трябва да има плъзгач, под който пише текущата ви резолюция. Местите го възможно най-наляво и си записвате какво пише отдолу (например 800 на 600 пиксела), после излизате с Cancel, за да не запазите настройките

Отваряте конфигурационния файл и търсите секцията [sdl]. Всъщност, би трябвало да е първата и в нея да има три реда, които изглеждат така:

fullscreen=false
fulldouble=false
fullresolution=original

При fullscreen= променяте false на true, а fullresolution= - на минималната разделителна способност на екрана ви. Ако това е било например 800 на 600 пиксела, пишете fullresolution=800×600. x-а трябва да е на латиница, а не българско “хъ”, иначе няма да работи.

Записвате файла и изпробвате. Би трябвало играта да се пусне като малък правоъгълник в центъра на черен екран , но размерът ще е малко по-добър, отколкото в прозорец.

Амиии, това май беше всичко.