Православно фентъзи

Този пост попада в доста рядко съчетание на категории - “Фентъзи” и “Последният кръстоносен поход”. Надявам се и да е единственият.

От скука пуснах Гугъл да търси по ключова дума “фентъзи” в страници на български език, с надеждата да изкочи нещо интересно - например нов сайт, на който не съм попадал. Уви, единственото, което разбрах, е че този блог се появява някъде на четвърта-пета страница Освен това се натъкнах на рецензия (или рекламен анонс?) на някаква книга в Двери БГ:

“Двери на православието” » “Моите посмъртни приключения” - книга за вярата, надеждата и любовта

За какво се разказва в ”Моите посмъртни приключения”? Героинята изпада в клинична смърт и преживява невероятни, понякога страшни приключения, чрез които по необичаен начин се разкриват духовни истини, пазени от Православната църква, а именно: Смъртта на човека е разделяне на душата от тялото, което като прах отново се връща в земята, а духът – към Бога; причината за смъртта е човешкото грехопадение; тя не е изчезване на човека, а само преход към онова духовно състояние, което представлява крайната цел на земния живот; тогава предстои нравственото въздаване за всичко, което сме извършили, и други.

Това е пасаж някъде откъм средата на статията. От прочетеното (статията, не книгата - не ми е попадала в ръцете) изглежда, че книгата е фантастична, но толкова “фентъзи”, колкото аз съм звездоноса къртица.

Всъщност, такова животно като “християнско фентъзи” наистина съществува, макар и тази книга да не се вписва в него - достатъчно е да си спомним за един Инклинг (en) на име Клайв Люис (en) и “Хрониките на Нарния”. С по-модерното измерение можете да се запознаете с помощта на този списък. Слава Богу , тези книги най-вероятно няма да видят публикуване в България. Съществува и другият полюс - идиоти като авторът на “Christian” Fantasy - Biblical or Oxymoron?”, които заклеймяват всяка форма на фантастична литература (ако правилно съм разбрал).

След известни колебания реших да не продължавам с коментара към въпросното “християнско фентъзи” - първо, защото ще е малко глупаво да коментираш нещо, което не си чел, и второ - всичко, което ми идва наум не е свързано със самата книга. Не искам да поемам рисковете от блогването след тежък работен ден…